Цитирай Първоначално написано от D3SP3RAT3
Спрях да му говоря, колкото и да искаше той да му обърна внимание не го направих, болеше, болеше, не успях...И един ден разбрах, че той е заминал завинаги за своят град и може би няма да се видим никога повече с него, а дори сбогом не му казах исках дори само чао да му кажа и една обичкновенна прегръдка да му дам, отчаяна съм защото аз също имах вина, но бях горда и не я признах нито пред мен, нито пред никой, не се преборих с гордостта и егоизма си.Едва ли ще забрравя нощите с него, едва ли и той...АЗ знам, че той ще ме помни,защото имаше неща, коиото никое друго момиче не му беше дало, но едва ли някога ще ми се обади след дръзкото ми отношени към него.Той е прекалено горд към гордите хора като мен.Той отвръща винаги на удъра с удър, а аз знам, че го заболя много от държанието ми...знам.
Ще ти кажа БРАВО, за това че си спряла да му говориш и да му обръщаш внимание! =D> Заслужава си го, щом те е лъгал! Но знаеш ли какво не заслужава? Не заслужава, сега да изпитваш чувство за вина, да съжаляваш и да страдаш зарди него. Нима трябва да се чувстваш виновна заради това, че и ти си имаш гордост? Радвай се, че си е заминал, направил ти е услига, така по-лесно ще го забравиш.