Божеее, Божее! Не че се мисля за нещо повече от някой, ама едва ви изчитам бозите... Ми много ясно, че ще си мълчиш! Ако иска нещо ще си каже, не вярвам да е ням, прост, бавноразвиващ се... Аз съм го минала същото. И освен, че всичко си казвахме и бяхме неразделни, понякога ми даваше недвусмислени намеци, че имам шансове... Пропилях си учебната година в дилеми: "да му кажа или не? Това е въпросът." И кво? Една вечер ми след много скандали с познати и роднини си му казах всичко както е. Той каза, че е объркан и едва ли не засегнат защото ми е имал доверие през това време. Само си утрепах приятелството с него! Сега не си говорим, аз вече не му влияя, стана пълен "педерас", е*е му се та 2 вижда. В обобщение: НЕ МУ КАЗВАЙ! ЗАБРАВИ ГО И ДАВАЙ НАПРЕД!