Quench, харесва ми как мислиш
...но едва ли някой емоционално и интелектуално зрял би ходил сериозно с подобна лисица
Човек би си помислил, че е така. Но хората често се заслепяват моментно и моментното прераства в сериозно задължение. Но, ако твоята позиция е такава - мога само да се съглася с теб.

...но е проблем когато стилът им - който не е само дрешки и гримове, но и субкултура и гледна точка - се налага и на останалата част от обществото
Да, ето това е начинът, по който разбирам нещата и аз. Не ми пречи лошият вкус на някоя мадама (или на сто други като нея), не ми е проблем да наблюдавам прекалено надути индивиди и индивидКи (главно защото не го правя, имам си други неща за вършене ), които се смятат за нещо повече от другите, защото имат достатъчно финанси, за да сменят гардероба си през седмица-две...Визията им не ми е проблем, проблем ми е гнилото разбиране, че парите и статусът правят човека, че думичката "комплекс" така охотно се приписва на хора с не особено големи доходи просто защото не могат да тръгнат по улиците с ултра скъпи кофти направени имитации на "световни модни марки", от които висят конци...Болно ми е от лекомислието, от надменността, от тъпия стремеж да се влееш в някаква сива бълбукаща маса, която някой е нарекъл "модерност". В такъв смисъл аз повече разбирам онези, които се наричат "метъли", "пънкари" и така нататък, защото тук дрехите могат да бъдат предпоставка за запознаването с една определена субкултура, както казвате вие, с определен начин на мислене - просто процесът е обърнат, първо идват дрехите, а после осъзнаването. Не възхвалявам явлението, нито казвам, че повечето тийнейджъри в развлечени "пънкарски" (ХА!) дрехи ще стигнат до разни такива по-дълбоки прозрения, но това е крачка в тази посока.
За Барбитата - какво да кажем? Мода като мода...шарени цветенца, пъстри пеперудки, пайети хвърчат, полюшват се пера...Има момичета, на които им пасва, има и такива, които имат усет за дрехата - нямам против. Аз лично трудно си харесвам каквото и да било по магазините, а и изобщо не ми е хоби да гледам парцали (казано грубо), но се опитвам да си изградя собствен стил, нещо, което да ме отличава. Слушам "стара" музика - рок, някои неща от метъла, джаз, блус, класика, и т.н., - но възприемам определени групи и явления в рока като основополагащи за това, което съм, за формирането на личността ми, в тази връзка - те си личат и по облеклото ми. Е, и?
Изобщо - проблемът "лъскаво потниче vs кубинки" ми е малко непонятен. Стил може да има и едно барби, и една "метълка" - както и двете могат да нямат такъв. Пък и стилът е особено нещо - пари могат да имат много хора в дадено общество, но собствен стил ще имат не повече от шепа хора и това е нормално. Модата е създадена, за да удовлетворява нуждите на масите --- и тя това и прави. Което не е лошо - дрехата все пак е главно нещо, което слагаш на гърба си, за да можеш да започнеш деня, да свършиш нещо, да откриеш, да се забавляваш и т.н...Кога е лошо? Когато модата престане да бъде средство и се превърне в цел - както е при така обсъжданите "клонинги". Наистина познавам момичета, които живеят само с мисълта как да се облекат, кого да впечатлят и какво да си купят. После същите стават съпруги, майки, любовници, черпят финанси и житейска мъдрост от други източници, а не родителите си, и възпитават в същото поведение.
За мен проблемът е по-болезнен. Вместо да се дискутира липсата на уникалност (която е видна и е по-скоро следствие, отколкото нещо друго), за мен е по-належащо да се говори за онези, които нямат какво да сложат на гърба си. Модерните куклички носят къси полички и мини-якенца в минусови температури - интересно дали се сещат за иронията, която може да предизвика видът им, свързана с това, че други носят подобни дрехи не от желание да лъщят, а поради едва посрещнатите нужди на тялото им да не се превърне в сталактит...