Ей това си е наистина кофти ситуацийка...,но ето и моят парлив "опит",ако може така да се нарече.
На мен ми изневериха и аз изневерих в последствие...и тогава се убедих напълно в истинността на поговорките..."Голям залък лапни,голяма дума неказвай" и "Никога не казвай Никога"
С може да се каже голямата ми ученическа любов преминахме през много перипетии.Значи в началото на връзката ни той ми изневери...извинението беше "бях пиян и тя ме провокира".След малко сълзи извинения и подобни...се сдобрихме пак...,аз тогава си мислех,че никога няма да направя такова нещо,че никога няма да му причиня това което той ми е причинил,защото го обичам...Е да ама...се случи така след време...,че и аз му изневерих...Тогава не се размина леко...пфуф...Тогава имаше скандали обиди,беше страшно...,но въпреки всичко се събрахме отново...Всичко продължи по мед и масло...докато не изникнаха други проблеми във връзката ни (които няма да споделям)......и просто се разделихме...след близо три годишна връзка...
Та мисълта ми е,че при нас изневярата...,ни помогна да се осъзнаем какво искаме всъщност и че искаме да сме заедно...,че на него етап...няма друг/а който да успее да смени неговото място в моето сърце и обратното...
Но все пак съвет от мен...по-добре да не се стига до там...,защото болката си остава...и понякога...споменът за това просто неможе да бъде заличен...,а стигне ли се до там единственият вариант е да се каже истината за причините да се стигне до тази изневяра...,тогава има начин недоразуменията да се изгладят и грешките да се поправят...(това е само мое мнение,което имам от личен опит)

И все пак хора сме и понякога грешим...