Ами да си призная и аз -изневерявали са ми, и аз съм изневерявала. Дори със сегашния ми приятел- и двамата не сме чисти в това отношение,но когато той ми изневери аз просто го разбрах от поведението му и го накарах да си признае,тогава бях адски обидена и бяхме на крачка от скъсването,той се държеше адски хладно с мен и ми призна че си е паднал по някакво момиче от неговия квартал и излизали няколко пъти и станало каквото станало. Само че увлечението му отмина,на мен ми се случиха някои доста стресиращи работи по онова време и с триста зора се сдобрихме. Година след това аз залитнах по един колега и от гузна съвест ли,що ли- му признах,а той нямаше какво да прави освен да се примири,в крайна сметка вече бяхме 50/50, е имаше съмнения от рода на "има ли смисъл да продължаваме" и "обичаш ли ме още" и интересното е,че от тогава и двамата не сме си и помисляли за чуждо и като че ли се обичаме даже по-силно. искам да кажа ,че изневярата е доста полезна по някога,ако има истински чувства между двамата