Цитирай Първоначално написано от Майн
Вие си знаете най-добре как сте щастливи. С партньорката ми най-редовно обсъждаме "даденостите" на момичета и момчета, говорим си за кой какви точно му харесват, еди кой си дали му харесва дадена жена/мъж и така нататък. Не обичам да ограничавам или да ограничават личното ми пространство, пък камо ли да ми вдигат скандали що се заглеждам. Това не означава, разбира се че злоупотребявам с това доверие в свободата, но нея трябва да я има. И двамата си даваме един известен толеранс в действията ни, и засега нещата смея да твърдя вървят повече от добре.
Забежките нямат абсолютно никакво място едиствено когато живота стане семеен вече. Тогава по мое мнение мърдане не трябва да има.
О, аз нямам против да обсъждаме. Правим го. Аз казвам "Я таз каква е хубава." Той или се съгласява или не... Или пък виждам, че се заглежда и почвам да го бъзикам. Това са невинни заплесвания. Въпреки че аз самата не се заглеждам по други мъже - не знам защо, не ги забелязвам. И не бих реагирала пред приятеля си с "Този какъв е привлекателен...", както понякога той прави за някоя жена. Не че не е имало моменти, когато да прекалява с коментарите си относно друго момиче и на мен да ми става криво, но съм свикнала да не обръщам внимание.
Когато говора за изневяра, говоря за друг вид привличане - както физическо, така и емоционално привличане към друго момиче (не към някоя готина мацка в трамвая, а момиче, с което е имал някакъв реален контакт). В крайна сметка, на кой ще му е приятно гаджето му тайно да си пада по друг/а и да се чуди, макар и рядко, какво би било да има връзка с нея/него?