Я, малко по-различна тема.) Този надпис стои не само на тази сграда и по принцип е верен. Съзнаваш какво си имал чак когато го изгубиш. Приемаш хората около теб за даденост, докато не разбереш колко горчиво си се лъгал. Но това е нормално, това е част от ежедневието. Самата дума "ежедневие" в смисъла, в който се употребява най-често сякаш включва това. От любовта може да боли адски много, права си. Не мисля, че това важи за такава, каквато може да изпита момиче на 15-17 години, но нека не поставям нещата в рамки, а и какво значение има дали след време всичко това няма да ти изглежда смешно, след като за теб това е превъзходната степен сега. После като се обърнеш назад и ще ти стане донякъде смешно как си го изстрадала. Но това не променя нещата. Както и това, че към този момент най-вероятно си убедена че "после" няма да има. Но ще има, повярвай ми. От това не се умира. Тук мога и по-обширно, но предвид насочеността и типа на форума засега ще се въздържа. Такава жена - тъжно е, да.. Можеш и другаде да срещнеш немалко такива. Изводът и въпросът ти след това са донякъде логични. Все пак има разлика между илюзии и това да не правиш разлика между илюзия и реалност. Иначе аз винаги съм живял с някакви илюзии и така и ще продължа. Количество достатъчно да ме поддъра жив просто. Нарочно говоря от първо лице единствено число. Въпреки че се изкушавам да опонирам изразилите мнението, че от илюзии нямат нужда, че това също е илюзия. Преди всичко някои понятия са доста трудни за дефиниране. Но да не измествам темата. Преди години нямаше начин да съхраня себе си без своите мечти и илюзии. Чисто физически дори, но това беше доста отдавна. Хмм.. обстоятелставата бяха такива ще го кажа така. Естевствено с времето се научих да правя ясна разлика между илюзии, мечти и реалност. Това промени нещата, но не основно. Защото и сега на моменти отново се връщам към тях. Един от спасителните ми острови. Може би съм съхранил твърде голяма част от детското у себе си, но аз не искам да се променям. Не и това. Нека бъда хаотичен, мечтател и т.н. в очите на някои. Не ми пречи. Всъщност за мен няма значение, важното е да остана верен на себе си. Засега съумявам да го постигна. Жестокостта на хората и подлостта на съдбата трудно можеш да ги избегнеш в действителност. Преди години доста по-зрял от мен човек (и по-възрастен също) ми беше казал нещо в тази връзка, на което тогава се изсмях, а постепенно разбирам че е бил прав. "Приемай че хората са лоши, жестоки по принцип, ако срещнеш различен това ще е просто изключение", ок малко по-различно беше, но е необходимо леко да го променя, защото беше твърде лично. Ако бях в различно настроение може би бих се изсмял и бих казал "на колко години си? мислиш че хората са жестоки, че съдбата е подла... та ти още нищо не си видяла", но сега няма да го направя. Дано не се убедиш наистина в това скоро. И преди да ми отговориш "вече съм се убедила" замисли се доколко наистина е така. Обичам да мечтая и да прибягвам до собствените си илюзии, макар и да не ми се случва много често вече. Само мога да се радвам, знаейки че има и други като мен. И преди някой да е лепнал поредният етикет нека отново преразгледа за себе си значението на понятията "реалност" и "илюзия". Радвам се, че сподели и с мен "това, което мислиш". Темата не е тъпа и на никого не пречи, но вероятно скоро и тя ще потъне в тонове ненужен спам. Лека нощ!

П.С.: На мен пък (S)aint на Manson и The Perfect Drug на NIN биха ми звучали по-подходящо в случая. Заради няколко реда от текстовете им по-конкретно. То зависи и с какво я свързваш песента.


Цитирай Първоначално написано от malka_sladuranka
Имаше едно лафче "Колкото сте по-тъпи, толкова сте по-шастливи". И това може би е вярно....
М'чи имъ малку изстина и тук, шъ знайш.