Така..наистина ми беше интересно да прочета първото мнение...другите не съм ги чел, не ми се влиза в споровете, които водите.

Хората не осъзнават колко са били щастливи докато не изгубят това, което е вдъхвало надежда в тях - семейство, близък човек, дори и някоя най-обикновена вещ със сантиментална стойност.

Хората наистина не осъзнават колко са щастливи...може би защото в сблъскват с проблеми и нещастия, които да помрачат радостта им.Защото в крайна сметка - живота е шибан, пълен е с препядствия...

Хората не осъзнават колко ще бъдат щастливи ако се наслаждават на радостите от всеки ден, на малките неща - дори на песъчинките по плажа.

Хората могат да бъдат щастливи в свой измислен свят...но всъщност са заслепени и бягащи от действителността...а и не може цял живот да се живее в измислица.

Хората не могат да бъдт щастливи, ако сами не поискат да са...

И все пак щастието е относително понятие...