Ами какво да ви кажа... Обичах я, но тя така и не го разбра. Любовта, която изпитвах към нея беше една от малкото истински, които ги има на този свят... След три месеца без никакви контакти още чувствата са силни, НО някак различни... Няма я онази тръпка, която ме обземаше когато я погледна право в очите... Няма го чувството на доверие, което чувствах към нея... С една дума любовта може да е вечна понякога, но... охладнява. Не е същото, не чакаш с трепет да се прегърнете с любимото същество или просто да се видите и да си поприказвате кой какво е преживял и сторил... Може би аз не бях достатъчно добър, или пък тя не беше сигурна какво иска - това не мога да го знам със сигурност. Може би вече не ме обича, не ме цени като приятел или пък най-лошото ме мрази! Опитвах се да не мисля за нея... нямах успех, всеки ден мислех за нея, колкото и да потисках чувствата си и да си казвам "забрави я!" не се получаваше. И сега в този самотен миг се чудя... дали има шанс за нас двамата, дали тя не си е намерила друг и не иска да ме вижда повече. Дали да се опитам или просто да я забравя защото сигурно така ще е по-добре за нея. Не искам да и вгорчавам живота, искам да бъде щастлива. Но защо имам чувството, че любовта между нас се е запазила, само че е замразена. С моето сърце ще я стопля, но за такова нещо са нужни двама души... Няма да кажа, че няма да мога да преживея отново да ме отхвърли... не съм такъв човек. Нали знаете, нищо не съхне по-бързо от сълзата!
Защо живях, защо обичах аз?
Любовта означава да имаш небето и да искаш една единствена звезда. Любовта означава да имаш океана и да искаш само една капка вода, да имаш целия свят и да искаш само един човек!