Няма смисъл от драми

Не, бе, прав си да се ядосваш, като някой дойде и се държи така, без да казва нещо съществено...
Просто няма какво да му се обръща толкова внимание. Има си мнение, казва си го и толкова...И аз какво се повлякох да критикувам...
Идеята ми е, че не се страхувам от разминаване в гледните точки, просто исках да видя какво намира за детинско, защото може да даде друга посока на дискусията.
Хаха. Пак се взимам насериозно

[gLoRiOuS_aNGeL]

Hubavo e,4e si tolkova optimisti4no nastroena!6te se opitam da sledvam savetite ti!Samo 4e sam mnogo 4uvstvitelna i ne sam sigurna dali 6te se spravq s vsi4ko!Blagodarq vse pak!

В този смисъл - от страданието може да се извлече полза. Интензивното усещане, запазено в тайна от другите, учи. Болката учи така, както нищо друго. Махнете любовта - загубата на близък учи, загубата на приятел, моментът, в който си наистина сам и си оставен да забиваш зъби в плътта на случая, моментът, в който осъзнаваш колко си слаб...
Болката учи. Хленченето изнежва.

я ми обясни това че не го разбрах.
Кефиш ме, ти и автора.

[koalka]

Това, което си написала наистина ми подейства, определено.Тези неща са абсолютно верни, много пъти съм се замисляла над тях.

[_BoSSy_]

Не бих могла да съм така силна. Не е весело това, което говориш - да, драма е когато някой те зареже без логи4но обяснение, драма е когато из4ука друга. Драма е ако оби4аш и не ти отговарят. Твоята ли4на драма. И изгревите и залезите не помагат. Драма е и няма как да не си тъжен. Няма как да се затвориш в някакъв твой си свят и да не допускаш нищо лошо да те застигне. Би било добре, но за съжаление не е възможно.

АБСОЛЮТНО СЪГЛАСНА!!!!!

[Poburkaniq]

ДвЕ Неща са безкрайни на този свят, вселената и простотията!

А иначе си прав за някой неща, но на месна размишленията ти смучат, все пак браво за темата!

[MiMcHeToOo]

Не казвам това! Вие май и да четете не можете.
Казвам, че трябва да сте позитивно настроени и да вярвате в себе си, бъдещето и хората, които имате до себе си. Да сте силни и да не се влачите след хора, които ви обиждат,пренебрегват и отхвърлят...

И после как да не кажа, че сте тъпи..

според мен могат да четат просто са прекалено мързеливи, за да прочетат нещо толкова дълго.. жалко за тях.. някой се е потрудил, да напише темичка в която има малко или много смисъл и доста истина и някой идиот да тръгне да му се репчи без да си даде сметка, че той няма да седне да напише такова нещо..

Еее нали знаеш човешката природа,а именно - "Унищожаваме всичко което не разбираме..."

трябва да ги е срам, че не разбират.. щото като гледам много знаят да псуват и да се отварят на всеки ама като нещо е човешки казано без никва грубост няма причина да се държат така хъх.. смешно е...

[Lestat357]

Здравейте, сладурани и сладурковци!

Да благодарим на Кака Лара!

*Моят приятел заминава за половин година. Ще е далеч от мен. Но аз няма да плача, а ще бъда негова опора... Дори накрая да се влюби в друга.

Все пак да се надяваме, че това няма да се случи.

Хмм, казват че положителната енергия е заразителна. Само, ако беше и настина така... Хубава тема, все пак.

Не, бе, прав си да се ядосваш, като някой дойде и се държи така, без да казва нещо съществено...
Просто няма какво да му се обръща толкова внимание. Има си мнение, казва си го и толкова...И аз какво се повлякох да критикувам...
Идеята ми е, че не се страхувам от разминаване в гледните точки, просто исках да видя какво намира за детинско, защото може да даде друга

посока на дискусията.
Хаха. Пак се взимам насериозно

PYRWO TRQBVA DA VI KAJA 4E NE SYM SPAMER. IZVINQVAMSE ZA NEUDOBNITE MI MNENIQ NO,
NESUM ZASLUJIL TAKOVA GRUBO OTNO6ENIE OT TOZI S 4ERVENITE BUKVI, NO KAKTO I DA E. DAVAM, KUM TEMATA:

MNOGO E LESNO TAKA SAMO PRIKAZKI, AMA OT PRIKAZKI DO IZPULNIENIE IMA GOLQMA RAZLIKA !
ZATOVA S4ITAM TEMATA ZA TYPI4KA. ZA6TOTO TI NI6TO NQMA DA PROMENI6, MOJEJ DA POMOGNE6 NO 6TE BYDE SAMO ZA EDIN MIG.
TRUDNO E DA PROMENI6 4UVSTWATA NA NQKOI S DUMI. VINAGI 6TE IMA NE6TO I NQKOI 6TE E PO-ZLE.
NI6TO NEE TAKA PERFEKTNO KAKTO GO OPISVA6 V POSTA TI. PRAVA SI DO NQKADE NO NE IZCQLO !


NO VSE PAK TE NE BIHA PROMENILI VSEKI 4OVEK. ZA6TOTO VSEKI 4OVEK E RAZLI4EN I PRIEMA ISTINATA PO RAZLI4EN NA4IN.
NA NQKOI MU E MNOGO TRUDNO, A NA NQKOI NE TOLKOVA MNOGO. A IMA I OT DVETE PO MNOGO.

AKO GOVORI6 ZA LIUBOVNITE DRAMI, DA TE SA IZLISHNI, ZA TOVA SI 100% PRAVA. VSE PAK NQKOI OT TQH SA NAISTINA MNOGO GADNI.
I NE VSEKI E S JELQZNO SAMO4UVSTIE PORADI EDNA ILI DRUGA PRI4INA, ZA DA USPEE DA SI POMOGNE SAM. TRUDNO E.
IMA MNOGO IZLI6NI 4UVSTWA, NO TE NE SA SAMO DETSKI. NQMA NIKAKUV SMISAL OT TQH.
TEZI IZLI6NI 4UVSTWA DOSTA HORA GI IMAT. NO VQRVAM 4E NE VSEKI MOJE DA STANE TOLKOVA BEZ4UVSTVEN.
POZNAVAM CHOVEK KOITO NAISTINA E BES4UVSTEVN. TOI E NAQ BEZ4UVSTVENIQT 4OVEK KOITO POZNAVAM.
TUK STAVA VYPROS ZA ISTISNKO BES4UVSTVIE ZA MNOGO NE6TA. TOI DORI E UBIVAL HORA, NO DA NE SE OTDALE4AVAM OT TEMATA.


AZ MNOGO SE PROMENIH KATO BQH V IRAK, I SUM NA LE4ENIE. NO VSE PAK E HUBAVO PONE DA MISLE6 4E VSI4KO E NARED DORI KOGATO NESHTATA SA NAOPAKI.
TOVA 6TE POMOGNE DO EDNA STEPEN NO NE IZCQLO. NEMOJE DA SE PROMENI TOVA KOETO E RAZVALENO ZAVINAGI. NQKOI NE6TA SA NAISTINA NEVAZMOJNI, A

SUSHTO KAKTO KAZAH HI4 NEE TOLKOVA LESNO. NE6TASTIETO NQMA DA IZ4EZNE TOLKOVA BYRZO I LESNO KAKTO BUNGLE KAZVA V POSTA. NI6TO NESTAVA

IZVEDNUJ. SAMOTATA, DEPRESIQTA, TAVMATA, PARANOIATA. IZOLACIQTA. TN. MNOGO E TRUDNO KOGATO SI V OBZET OT TEZI NE6TA. A STRAHUT DA E OGROMEN.

GLEDA6 TI JIVEE6 V EDIN SVQT KOYTO E TAKA NAPRAVEN DA SE MY4I6 KATO JIVOTNO, I V SY6TOTO VREME I DA SE BORI6 ZA SEBESI I ZA TOVA KOETO ISKA6

DA POSTIGNE6, NO V SY6TNOST KATO SE OBURNESH ZA EDIN MIG I POGLEDNE6 PERFILA NA JIVOTA SI, POSTO POVRUSHTASH, PROPADA6, POTYVA6, VYV VSI4KITE

TEZI KOSHMARI KOITO SA TE OBZELI KATO PIPALA NA OKTOPOT. NO VYPREKI VSI4KO TOVA, VYPREKI VSI4KITE TEZI KOSHMARI, SAMO MOGA DA VQRWAM 4E

VREMETO LEKUVA DA ZABRAVI6 NQKOI NE6TA. NO SAMO GLUPATSITE VQRVAT. AZ SIGURNO SYM EDIN OT TQH.

I TAKA TOVA E MOETO MNENIE.

SAMQT SELQNIN KOITO MNOGO ZNAE DA PSUVA KATO DURT KOZEL GO KAZA:

Как да не ги забравяме бре ?! Я се огледай наоколо ?! Виж в кфа държава живеем ! Селянията и простотията навякде,държавно безхаберие и пълен

хаос...немотия,бедност...вси� �ко това накуп плюс 2-3 тъпаци които те използват и как да си щастлив ?! не че е невъзможно но е трудно ! И

когато те прецакат жестоко за пореден път как да не изпадаш в депресия?! Важното е да можеш да излезеш от нея и да продължиш с гордо вдигната

глава !

I 6TE POD4ERTAQ:

"не че е невъзможно но е трудно !"

VQRNO E !

[babity]

Ееее, накрая и аз да видя смислена тема в тоя форум! моето мнение е, че тук е пълно с някакви лайняни теми, нямащи капчица смисъл, изпълнени с дилеми, които само автора ги вижда, просто защото не съществуват! Наистина ТРЯБВА ДА СПРЕТЕ ДА ХЛЕНЧИТЕ! На никой животът му не е розов, само че не всеки реве и се тръшка и т.н. Аз лично ако ви занимая някой ден с моите проблеми някой...за повечето ще е непосилно да си го представят дори. Но все пак не хленча и не занимавам хората с простотии и неща, които не ги вълнуват. Научете се и вие така!!!

Така, пак е гостът с дългия пост.
Няколко неща - не намирам смисъл в грубото отношение по такива форуми, след като и по принцип си имаме прекалено много от него.
Това първо.
Второ - след като прочетох това, което си написал, позицията ти малко или много ми се изясни. И то не заради друго, а защото всички онези неща, които написах, са крайно нетипични за нормалния ми начин на мислене. Аз изобщо не съм оптимист. В определени отношения съм нихилист, и то твърде необуздан на моменти. Далеч съм от мисълта, че едно позитивно есенце може да бъде пенкилер за глобалната болка. Пък и съм се специализирала в есенца, които далеч не са позитивни.
Написах това, което написах, защото мисля, че, когато е налице човек, който изразява такова мнение като авторката, то той не го прави самоцелно, а с идеята да помогне на някого, да даде някаква мимолетна (по смисъла на твоя пост) увереност, да отрезви. Смятам, че такива усилия могат само да бъдат адмирирани.
Относно природата на живота - аз мога да стоя и да развивам формули, но съм дотолкова далеч от всекидневната борба за хляба (все още), че би било лицемерно да категоризирам проблеми, които засега не са мои собствени. Започвам работа от другия месец, след известно време ще се издържам сама - тогава най-вероятно ще съм дотолкова уморена и смачкана, че няма да имам желание, остави сила, да сядам да пиша по детски форуми за смисъла на позитивното настроение. Да, животът е ужасно, болезнено, грозно, гротескно несправедлив към и едни и прекалено благосклонен към други; да, болката е основен компонент в живота на всеки; да, понякога просто НЕ Е ЧЕСТНО! И, като прочетох ти какво си преживял и видял, ми е много трудно да седна и да изфъфля нещо от сорта:"Миии, ъъ, то всичко ша мини, не бой са..." - някои неща не минават, някои неща не се оправят. Но човек трябва да има силата да им се озъби въпреки всичко - не на всеки му е дадено да е силен, когато всичко е против него, но без желанието поне за ей толкова, нищожно кратко, нула, да имаш човешко достойнство - човекът "ще бъде разнищен. И още по-ясно, и още по-право -...ще бъде той нищо".
----
Относно това за болката, която учи - ето един безбожно прост пример в тон с този раздел. Срещаш човек, в когото се влюбваш безпаметно. На някаква такава "тийнейджърска" възраст - 14, 15, 16...и т.н. За теб той се превръща в мания, в смисъл - което е крайно неразумно, като се има предвид, че става дума за а) момче, което само чака да те използва за секс по най-бруталния възможен начин, но се държи като влюбен идиот б) мадама, която е впечатлена от статуса на родителите ти, например, и ти се умилква дотолкова, доколкото те ти дават някакви пари да я глезиш. Когато първоначалният стимул за интереса им изчезне - сещаш се какво става, чао, не те познавам. А са минали месеци, може и година, в които ти си изоставил всичко на заден план, защото си дотолкова побъркан и "вярващ в любовта", че си се страхувал да не я изгубиш. Какво правиш? Обръщаш се към приятелите си и месеци наред им говориш, ли говориш за голямата си любов, изкарваш се прецакан, победен, ядосваш се, хленчиш, беснееш, после ставаш апатичен, но не преставаш да говориш за това. Получаваш толкова много съвети, кои добронамерени, кои - предоставени с досада от вечното ти мърморене, че губиш вътрешното си усещане за това какъв е изводът от ситуацията. Твоята лична драма се превръща в публичен спектакъл и обект на дисекции (или повърхностни драскотини). А истината е, че не си задържал достатъчно от болката в себе си. Какво ще правиш е твой проблем - ще слушаш музика, ще четеш гадости, ще се депресираш сам, ще разсъждаваш сам - въпрос на избор. Разликата е огромна, когато оставиш един такъв проблем да узрее в теб и времето и собствените ти усилия да премахнат болката, за да оставят на нейно място едно иронично прозрение, от което по-нататък ще имаш много повече полза - не само за да предусещаш гадовете, но и за да можеш да разбереш някого на по-дълбоко ниво. Иначе, с помощта на орда слушатели, болката привидно ще изчезне по-бързо, но ще се върне два пъти по-силна, когато ти се случи същото, защото не си си дал труда да оставиш случая да се отцеди от теб.
Поне според мен.

[Barbie]

Не бих могла да съм така силна. Не е весело това, което говориш - да, драма е когато някой те зареже без логи4но обяснение, драма е когато из4ука друга. Драма е ако оби4аш и не ти отговарят. Твоята ли4на драма. И изгревите и залезите не помагат. Драма е и няма как да не си тъжен. Няма как да се затвориш в някакъв твой си свят и да не допускаш нищо лошо да те застигне. Би било добре, но за съжаление не е възможно.

Склонна съм малко или много да се съглася със SINDEL. Темата на bungle звучи чудесно - радвайте се на малките неща, мислете позитивно и тн. Но е невъзможно. Би било прекрасно да можем цял живот да подминаваме с усмивка и оптимизъм малките несгоди, сърдечни рани, предателства - ще остареем в идеално здраве и с по пет бели косъма на главата.
Само че човешката душа е ранима - и всяка драскотина си е драма. И въпреки че съм абсолютен оптимист, от личен опит съм установила, че тези малки сърдечни трусове трябва да се преживяват с цялата им сила. Много по-мъчително е да си забраняваш да бъдеш нещастен. Да се усмихваш насила. Да търсиш красота във залези (че и да си внушаваш, че я виждаш), когато дълбоко в себе си искаш да се затвориш някъде и просто да плачеш. Понякога е най-добре просто да се оставиш на емоциите си, било то хубави или лоши. Да плачеш, да викаш, да блъскаш...да пратиш залеза по дяволите. Гарантирано - когато отново си готов/а да му се порадваш, ще ти се вижда по-хубав от всякога.

Не казвам, че е редно да си позволяваме да потънем в негативните си емоции, но не трябва и да ги отричаме. Аз поне винаги съм търсила баланс. Оптимист съм, но съм и ревла. Когато съм нещастна плача като за последно. Но после пък се смея като за последно. Когато съм в Милано и съм далече от момчето ми плача, защото не мога да го видя, да го погаля, да го прегърна...но в същото време му майсторя някой подарък, с който да го зарадвам като си дойда, или му правя картичка, за да му кажа, че го обичам. А като се прибера съм по-щастлива от всякога. Предпочитам свободно да преживявам личните си драми, за да мога после със същата свобода и сила, и необузданост да се радвам и на щастието си.

[zmey]

Пич, май нещо не си разбрал. Става дума за тъпите децки чувства които всеки втори бебешор едвали не иска да се самоубива заради тъпата пачъ защото го разрязала, и тен подобни децки глупави чувства.
И аз мисла че нама смисъл от тази ислишни болки и тровене на нерви.
Но всепак светът е твърде голям а живота е твърде къс, за да могат да седнат да размислят и да го осъзнаят. Твоето "нещастие" ? е друг въпрос, който не засяга темата..

Все пак темата е от полза. Винаги ще има някой да осъзнае че си губи времето с глупости...

btw.

10000 KM RAZSTOQNIE

мисля че сме близко, ако си там където мисля че си. Все пак от къде си ?

[50cent]

abe murze6e me da 4eta zatva go poglednah 1viq red i 6e ti kaja 6e si pi6em kvot si 6tem ako 6tem drami ako 6tem ne na teb kvo ti puka

[inSane_baby]

всички имаме лоши дни но не бива да се превръщаме в депресанти..

[sh3_1s_7h3_0n3]

ами ако си изпаднал в апатия? ако буксуваш на едно място? ако нямаш желание за нищо? ако всичко около теб е мрачно и сиво, та дори и времето? ако не можеш да се разсеееш, колкото и да се опитваш...

ако винаги си бил силен и изведнъж... сякаш 'магическите ти сили' са изчезнали? как да се радваш на изгрева и залеза, да гледаш звездите и да мечтаеш... как да излезеш с приятели и да се забавляваш, когато oтвътре те измъчва безумно терзание, което е завладяло и мислите, и чувствата, и сетивата...когато търсиш смисъл, от който няма значение...

пфф д'е*а... тоз' моя цикъл няма свършване

[zmey]

ами ако си изпаднал в апатия? ако буксуваш на едно място? ако нямаш желание за нищо? ако всичко около теб е мрачно и сиво, та дори и времето? ако не можеш да се разсеееш, колкото и да се опитваш...

ако винаги си бил силен и изведнъж... сякаш 'магическите ти сили' са изчезнали? как да се радваш на изгрева и залеза, да гледаш звездите и да мечтаеш... как да излезеш с приятели и да се забавляваш, когато oтвътре те измъчва безумно терзание, което е завладяло и мислите, и чувствата, и сетивата...когато търсиш смисъл, от който няма значение...

пфф д'е*а... тоз' моя цикъл няма свършване

=D>