Здравейте, сладурани и сладурковци!
* Не знам защо изобщо започвам с това*
Гледайте, мили мои дечица, стига с тези драми, с депресиите, с ревовете, самосъжаляването, със самозалъгването и позьорщината.
Бъдете себе си, независимо от това, което става.
Усмихвайте се по-често и обръщайте повече внимание на себе си и своето семейство.
Не забравяйте приятелите си.
А ако нямате такива не унивайте, а се стегнете и вярвайте в доброто. Защото за всеки влак си има пътници и за вас ще се намерят точните хора.
Не плачете, когато някой ви обиди. Усмихнете му се и му обърнете гръб. Ако той държи на вас ще ви намери и ще ви се извини. Ако ли не, значи не ви заслужава.
Не се извинявайте за това, което сте. Не сте длъжни на никого.
Вместо да седите пред компютъра или гледате в една точка, вземете се обадете на някой , който не сте виждали от дълго време и пийте по нещо. Или пък излезте да се поразходите.
Рисувайте, пейте, пишете.. , каквото ви душа иска правете.
Има стотици филми за гледане. Какво са 6/7 лева веднъж в седмицата?! По-добре ги дайте за кино от колкото за цигари..
Ако близък човек е далеч от вас и ви липсва, недейте да прекарвате нощите в ревове и да му се обаждате да се жалвате колко много имате нужда от него, а вземете му спретнете някоя изненада. Мислете си за хубавите моменти, които сте изживели заедно и колко други такива ви предстоят.
Ако сте влюбени, а не споделят симпатията ви, не губете надежда. Всичко рано или късно се нарежда. Все някой ще оцени това, което сте. И тогава ще сте щастливи.
Не знам, народе, но тези дни гледам само нещастни хора. И все млади.. и все се жалват за нещо..
Не е хубаво така. Забравяме малките неща - залезите, изгревите, слънцето, луната, животинките, хората..
Нека се опомним. Много по американски го даваме. Вкарваме се в някакви си филми и си мислим, че се случват трагедии. А не е така. Има милиони хора, които нямат домове, семейства, храна, никога не са били обичани, никога не са обичали, които нямат деца, които нямат приятели, които живеят в тотална изолация, които са неизлечимо болни, отхвърляни, обиждани всекидневно, пребивани от собствените си родители/мъже, изгонени от собствения си дом.. и много други.
Това, че поредният пикльо/пикла ви е заебал и е решил да чука друг/друга НЕ Е трагедия. Това, че някой ви е излъгал, че ви обича, а после си е тръгнал без да каже дума, не е нещо, което трябва да мислите денонощно. Не трябва да плачете с дни/месеци. Животът е кратък. Изживейте го пълноценно,а не се влачете подир хора, които или не са дорасли, или просто са си лайнари.
Надявам се сте разбрали какво искам да кажа..
*Моят приятел заминава за половин година. Ще е далеч от мен. Но аз няма да плача, а ще бъда негова опора... Дори накрая да се влюби в друга.
