Изказванията й изобщо не са тъпи. Поне според мен.
Така е! Аз бих казала някои неща по малко по-различен начин, но това не променя основното значение.
Стига сме се вторачвали в собствените си проблеми, стига сме надавали вой, когато ни настъпят в душевните територии, стига сме превръщали драскотините си в рани!
Това отчаяние, което сме натрупали отвътре - и което далеч не касае единствено разните любовни проблеми - можем да насочим към подобряването на положението, към наука, изкуство (колкото и тези последните неща да ви звучат като творенията на промит мозък) - във всеки човек има потенциал за нещо, във всеки човек има определен талант. И да приемем, че няма нищо, че е абсолютно средностатистически, скучен и бездарен - на всеки е дадено правото на избор да помогне на онези, които нямат, които са болни, които умират. Знанието за реалността е огромно бреме и не е препоръчително да се разпространява с лека ръка - има хора, които не биха го понесли и не го и понасят.
Съвсем не съм оптимист, нито виждам нещата в досадно розово - винаги ще има гнусни индивиди. Само че какво правим, като страдаме по тях? Даваме им повече сила и губим от собственото си време.
Аз съм добре осигурен човек (що се отнася до материалната страна на нещата) - но съм наясно, че всичко зависи от мен. Всичко после, собствената ми професия, собственият ми труд, при добро стечение на обстоятелствата - съчетан със запазване на честността ми, ще са единствените неща, които ще определят до каква степен ще мога да запазя това добро материално състояние. Но съм с много ограничени социални контакти - или, не, с доста широки такива - но имам огромен куп познати и никакви приятели. Любов? На 18 съм, и аз имам една доста жестока (лично за мен) любовна трагедия зад гърба си - никога не съм се чувствала така зле, както тогава. Знам какво е. И въпреки това не съм си позволила да хленча или да тровя някого другиго.

В този смисъл - от страданието може да се извлече полза. Интензивното усещане, запазено в тайна от другите, учи. Болката учи така, както нищо друго. Махнете любовта - загубата на близък учи, загубата на приятел, моментът, в който си наистина сам и си оставен да забиваш зъби в плътта на случая, моментът, в който осъзнаваш колко си слаб...
Болката учи. Хленченето изнежва.