Та, за да не си едитвам поста, ще коментирам тук вече темата. Мхм, и аз мисля като bungle и не знам вече от колко време се опитвам да го вкарам в главиците на заобикалящите ме депресирани тинейджъри. Веднъж си дете и е глупаво да си пропиляваш най-хубавите години от живота в рев по някой, който дори не се интересува от теб. Прекалено много драматизират нещата. Винаги съм се опитвала да гледам на хубавото във всяка ситуация и да, винаги има нещо хубаво! Е, не съм много голям оптимист, но не съм и песимист. Определено дребните неща не могат да ме трогнат и не се тревожа за глупости, за неща, които мога да оправя по 5948682 начина, ако просто се огледам и видя колко много хора ме заобикалят и колко много хора се интересуват от мен и глупостите ми. Всъщност и аз мога да пусна 10 теми с някакви мои "проблеми", но колкото и да е сериозен едва ли бих пуснала тук тема (или в който и да е друг форум), защото хората тук не ме познават, нито пък познават средата ми и т.н. и едва ли биха дали кой знае колко добър съвет.


П.С. От първият ми пост надолу не съм чела постовете, soo ...