Няма смисъл от драми

Така, пак е гостът с дългия пост.
Няколко неща - не намирам смисъл в грубото отношение по такива форуми, след като и по принцип си имаме прекалено много от него.
Това първо.
Второ - след като прочетох това, което си написал, позицията ти малко или много ми се изясни. И то не заради друго, а защото всички онези неща, които написах, са крайно нетипични за нормалния ми начин на мислене. Аз изобщо не съм оптимист. В определени отношения съм нихилист, и то твърде необуздан на моменти. Далеч съм от мисълта, че едно позитивно есенце може да бъде пенкилер за глобалната болка. Пък и съм се специализирала в есенца, които далеч не са позитивни.
Написах това, което написах, защото мисля, че, когато е налице човек, който изразява такова мнение като авторката, то той не го прави самоцелно, а с идеята да помогне на някого, да даде някаква мимолетна (по смисъла на твоя пост) увереност, да отрезви. Смятам, че такива усилия могат само да бъдат адмирирани.
Относно природата на живота - аз мога да стоя и да развивам формули, но съм дотолкова далеч от всекидневната борба за хляба (все още), че би било лицемерно да категоризирам проблеми, които засега не са мои собствени. Започвам работа от другия месец, след известно време ще се издържам сама - тогава най-вероятно ще съм дотолкова уморена и смачкана, че няма да имам желание, остави сила, да сядам да пиша по детски форуми за смисъла на позитивното настроение. Да, животът е ужасно, болезнено, грозно, гротескно несправедлив към и едни и прекалено благосклонен към други; да, болката е основен компонент в живота на всеки; да, понякога просто НЕ Е ЧЕСТНО! И, като прочетох ти какво си преживял и видял, ми е много трудно да седна и да изфъфля нещо от сорта:"Миии, ъъ, то всичко ша мини, не бой са..." - някои неща не минават, някои неща не се оправят. Но човек трябва да има силата да им се озъби въпреки всичко - не на всеки му е дадено да е силен, когато всичко е против него, но без желанието поне за ей толкова, нищожно кратко, нула, да имаш човешко достойнство - човекът "ще бъде разнищен. И още по-ясно, и още по-право -...ще бъде той нищо".
----
Относно това за болката, която учи - ето един безбожно прост пример в тон с този раздел. Срещаш човек, в когото се влюбваш безпаметно. На някаква такава "тийнейджърска" възраст - 14, 15, 16...и т.н. За теб той се превръща в мания, в смисъл - което е крайно неразумно, като се има предвид, че става дума за а) момче, което само чака да те използва за секс по най-бруталния възможен начин, но се държи като влюбен идиот б) мадама, която е впечатлена от статуса на родителите ти, например, и ти се умилква дотолкова, доколкото те ти дават някакви пари да я глезиш. Когато първоначалният стимул за интереса им изчезне - сещаш се какво става, чао, не те познавам. А са минали месеци, може и година, в които ти си изоставил всичко на заден план, защото си дотолкова побъркан и "вярващ в любовта", че си се страхувал да не я изгубиш. Какво правиш? Обръщаш се към приятелите си и месеци наред им говориш, ли говориш за голямата си любов, изкарваш се прецакан, победен, ядосваш се, хленчиш, беснееш, после ставаш апатичен, но не преставаш да говориш за това. Получаваш толкова много съвети, кои добронамерени, кои - предоставени с досада от вечното ти мърморене, че губиш вътрешното си усещане за това какъв е изводът от ситуацията. Твоята лична драма се превръща в публичен спектакъл и обект на дисекции (или повърхностни драскотини). А истината е, че не си задържал достатъчно от болката в себе си. Какво ще правиш е твой проблем - ще слушаш музика, ще четеш гадости, ще се депресираш сам, ще разсъждаваш сам - въпрос на избор. Разликата е огромна, когато оставиш един такъв проблем да узрее в теб и времето и собствените ти усилия да премахнат болката, за да оставят на нейно място едно иронично прозрение, от което по-нататък ще имаш много повече полза - не само за да предусещаш гадовете, но и за да можеш да разбереш някого на по-дълбоко ниво. Иначе, с помощта на орда слушатели, болката привидно ще изчезне по-бързо, но ще се върне два пъти по-силна, когато ти се случи същото, защото не си си дал труда да оставиш случая да се отцеди от теб.
Поне според мен.