Цитирай Първоначално написано от SINDEL
Не бих могла да съм така силна. Не е весело това, което говориш - да, драма е когато някой те зареже без логи4но обяснение, драма е когато из4ука друга. Драма е ако оби4аш и не ти отговарят. Твоята ли4на драма. И изгревите и залезите не помагат. Драма е и няма как да не си тъжен. Няма как да се затвориш в някакъв твой си свят и да не допускаш нищо лошо да те застигне. Би било добре, но за съжаление не е възможно.
Склонна съм малко или много да се съглася със SINDEL. Темата на bungle звучи чудесно - радвайте се на малките неща, мислете позитивно и тн. Но е невъзможно. Би било прекрасно да можем цял живот да подминаваме с усмивка и оптимизъм малките несгоди, сърдечни рани, предателства - ще остареем в идеално здраве и с по пет бели косъма на главата.
Само че човешката душа е ранима - и всяка драскотина си е драма. И въпреки че съм абсолютен оптимист, от личен опит съм установила, че тези малки сърдечни трусове трябва да се преживяват с цялата им сила. Много по-мъчително е да си забраняваш да бъдеш нещастен. Да се усмихваш насила. Да търсиш красота във залези (че и да си внушаваш, че я виждаш), когато дълбоко в себе си искаш да се затвориш някъде и просто да плачеш. Понякога е най-добре просто да се оставиш на емоциите си, било то хубави или лоши. Да плачеш, да викаш, да блъскаш...да пратиш залеза по дяволите. Гарантирано - когато отново си готов/а да му се порадваш, ще ти се вижда по-хубав от всякога.

Не казвам, че е редно да си позволяваме да потънем в негативните си емоции, но не трябва и да ги отричаме. Аз поне винаги съм търсила баланс. Оптимист съм, но съм и ревла. Когато съм нещастна плача като за последно. Но после пък се смея като за последно. Когато съм в Милано и съм далече от момчето ми плача, защото не мога да го видя, да го погаля, да го прегърна...но в същото време му майсторя някой подарък, с който да го зарадвам като си дойда, или му правя картичка, за да му кажа, че го обичам. А като се прибера съм по-щастлива от всякога. Предпочитам свободно да преживявам личните си драми, за да мога после със същата свобода и сила, и необузданост да се радвам и на щастието си.