Любов ли..?Неее..

Хм..от къде ли да започна..
Амии..с момчето,за което ще ви говоря,се познаваме от малки.Още тогава си го харесах.Беше си детско увлечение.Жалко,че продължава вече около 3 години.Тааа..от начало всичко си беше приятелски шеги и закачки.Прегръщтахме се,говорихме си,споделяхме си..Точно като приятели.После нещата преминаха в нещо по-сериозно..ако може така да се нарече де.Казваше ми,че ме харесва,когато му скимнеше идваше и почваше да ме целува.А аз вече бях напълно хлътнала,до ушите..За мен тези мигове с него бяха просто вълшебни.Но явно за него си бяха една чиста игра.Той си ходеше с разни момичета,а аз бях на заден план,бях просто приятелката, с която се натиска,когато е свободен.Никога не е искал нещо сериозно от мен.До преди 5 месеца.Почнахме да излизаме всеки ден.Той почна да се привързва.Виждах,че този път наистина му пука за мен.И наистина беше така.Тръгнахме.Имахме просто една вълшебна връзка,която продължи 3 месеца.Беше лятната ваканция все още.Той беше заминал при роднини някъде в Северна БГ ,аз бях на море и нямаше да се видим около месец.Казваше ми,че ще го преодолеем и ще сме заедно.Но когато замина спря да ми звъни,не ми пишеше дори смс-и.Разбрах,че краят бе дошъл,а неговото оправдание бе,че "в този един месец,в който нямаше да се видим,той не искал да е като отшелник(без момиче),но и не искал да ми изневерява,за това било по-добре да си останем просто приятели"..Разбрах го..Беше свикнал постоянно да е с момиче..А щом мен ме нямаше около него явно ще бъде друга..След като и двамата се прибрахме в града,отидох да го видя..Не го бях виждала цял месец,но явно чувствата ми не се бяха променили..Макар че твърдях и си мислех друго..Та щом го видях..Той дойде,прегърна ме..Усмихваше ми се все таак чаровно като преди..В един момент усещах как се приближава към мен..Искаше да ем целуне..Но и двамата се отдръпнахме..явно нещо ни спираше..както и да е..днес почнахме училище..още от начало дойде при мен,прегърна ме както обикновенно и ми прошепна " Нали знаеш колко много си те обичам!"..явно беше шега породена от нещо..Или просто приятелски чувства после отново стана случката..Дойде до мен и ме погледна..хвана ми ръката и ми се усмихваше..пак щеше да ме целуне,но просто нещо го спира..
Това е на кратко..колкото и да не е кратко просто искам да ми кажете как щяхте да постъпите на мое място..Опитвала съм да го забравя..Успявах до някоя степен,но той пак се появяваше с неговите мили думи и нежни прегръдки..Знам,че и аз съм тъпа още да вярвам,че може някой ден да сме заедно..та..това е..още веднъж се извинявам за дългото писане,което ще трябва да четете..ако искате де :P

[GregoryHouse]

Бих му казал първо да реши веднъж завинаги какви ще сте занапред приятели или нещо повече...и след това да продължите напред по който и от 2та пътя да поемете...но не знам струва ми се че има леко поведение и е много склонен към изневери и лично аз бих бил резервиран...

[kael]

дай му шанс секи бърка. но си имай едно наум че може и да те нарани

[MiMcHeToOo]

Бих му казал първо да реши веднъж завинаги какви ще сте занапред приятели или нещо повече...и след това да продължите напред по който и от 2та пътя да поемете...но не знам струва ми се че има леко поведение и е много склонен към изневери и лично аз бих бил резервиран...

хм.. и аз съм на същото мнение

[monityY]

мили4ка,той май само те използва.. я земи му кажи това което каза на нас,да видим реакцията му