Имали ли сте тежко детство?

[m3talmania]

Предполагам детската част във всеки се обажда от време на време. :P
Добро беше и все още е. Единствения проблем на наще беше, че сме имали пари само за храна и сметки, сметки, сметки... Благодарна съм донякъде за това - научиха ме да ценя парите. За веселие.... не съм много общителна и безгрижните игри пред блока са само в разказите на майка ми.

[Rofl4e]

не съм имала кой знае какви проблеми.. освен норомално битови който си ги има във всяко семейство..

[ZOMFGWTFLOLROFLMAOBBQ]

Мойто сигурно се брои за тежко, ама на мене си ми е медно ся както съм, тъй че ме съжелявам за нищо от преди

[psychedelic]

имах, имам и се надявам да имам още няколко месеца весело детство щото вече ми е малко странно като ме нарекат дете или нещо подобно, но като във всяко нормално семейство и моето си има проблеми. Не може без тях

[bellzee]

нем имах страхотно детство

[PainMonopoly]

Тежко не, но по-скоро тъпо.

[TwoSmokingBarrels]

HE

[sasheto0o]

имах и още имам мн весело детство ... проблеми с наще никога не съм имала ...

[ANTIHUMAN]

Преди секунди питах майка дали съм имал хубаво детство.
Тя: ,, Ти кажи!''
Аз: ,,Не знам, нищо не се сещам. Сякаш не.''
Тя: ,,Господ, ако те чуе ще ти се разсърди.''
Аз: ,,Господ, не съществува!''

[YouCantStopMe]

Детството ми мина доста добре.Забавно беше.С течение на времето,обаче,осъзнах какви проблеми има около мен,изпитах болка,мъка..Осъзнах какъв е светът с една дума.Аз още се възприемам за дете.На 14 съм,за Бога.Но е факт,че порастнах по-бързо от своите връсници.Мисля различно.
Причините за това са ужасно много,но не мисля,че е тук мястото да ги споделям.

[Black_Fyed_Peas]

Детството ми в никакъв случай не е било тежко. С родителите ми пътувахме всяка събота и неделя някъде, обиколила съм цяла Българиия, но разбира се имаше и трудни моменти-когато нашите се караха за нещо-беше ми много неприятно. Понеже аз все още се имам за дете, най-гадното нещо което ми се случвало е развода им преди 3год. приех го супер тежко, но видях че така е по-добре и за мен и за родителите ми. Винаги съм получавала това което искам, даже си мисля, че ме глезят малко повече от колкото трябва . Обичам си детството



Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

[impassive7]

Абе детство като детство...

[viksit0y]

^ горе-долу така

[l0lz]

При мен всичко е 6...
Нищо не ми липсва.

[alwaysnforever]

Имах прекрааасно детство и на моменти искам да се върна там..

[UNITED]

Моето детство беше много тежко и още е (мисля,че още съм дете )

[FiRe_LaDy]

Имах супер хубаво детство.Живеех толкова безгрижно,че няма на къде.ХУбаво е да те глезят всички и да ти угаждат на пищявките.Проблеми сме имали както всяко едн нормално семейство.Понякога заради пари,друг път за разни дреболии са ставали скандали.Гадни травми (макар и вече позаравени) са ми останали от хилядите разделяния на нашите.На няколко пъти ми се случи да си събирам багажа и да живея само с единия.Много тежко го преживявах,но пък после,когато се оправеха ... нямаше по-щастлива от мен.

[BlackEyed]

Не,имала съм безгрижно и изпълнено с веселие детство,за което съм благодарна,все пак детството е най-хубавия период от живота.

[FlowerPower]

Аз се имам за най- щастливото лапе (добре де, едно от най- щастливите) в периода от 2 до 11 години. После спрях да се харесвам, малко по малко само4увствието ми падаше ,ей така, без при4ина. Просто отвътре нещо ми тежеше. Постепенно запо4нах да се намразвам, сдухвах се от най- малкото нещо, намерих други (не търсих, дори избягвах контакт). Преди бях супер силна у4ени4ка, но в новото даскало просто не ми се занимаваше с нищо. Постепенно се оправих.Сега ще дам вси4ко от себе си, за да си наваксам пропуснатото.
Ето че някой хора сами са си виновни за главните си проблеми.

[Mar7i]

Имах чудесно детство и още го имам
Относно проблемите в семейството кой ги няма?

[InternetTroll]

Не.

[dennsy]

Ами баш тежко детство..незнам според нашите не .. хах ,но аз редовно треперя баща ми да не се развика за нещо ..Много е избухлив! За това ,че съм расипала няколко прашинки сол ми е докарвал скандали със дни..само докато го видя и скачам..според него е най-прекрасния баща..но аз никога няма да забравя толкова много моменти от детството си..винаги съм се чудила как да го зарадвам,а той никога нищо не отценява.Както и да е остават още 2 години да живея с него,чакам с нетърпение да се изнеса и да живея СПОКОЙНО...

[mrtn]

Не, нали това са безгрижните години, които всеки човек е изпитвал.

[anonimchetou]

Не, нали това са безгрижните години, които всеки човек е изпитвал.

не за всеки тези години са безгрижни. . . макар че така се предполага. Лично аз не съм имала хубаво детство.Общо взето спомените ми са осеяни с проблеми.. смърт ,погребения .ит.н. и т.н.. е ест имам и хубави моменти но те бледнеят на фона на лошите : )

[stefeto0o]

ми не ... моето детство беше много забавно