Детството ми беше перфектно. Прекарано в бвзгрижни и волни игри и само приятни емоции, обградено от обичта на родителите ми(която продължава и до сега). Не съм имала лоши спомени от детството ми освен този, че много боледувах, но не бих могла да го нарека някакъв лош спомен, защото родителите ми полагаха огромни грижи за мен. Никога не ми е липсвало нещо, винаги съм получавала това, което си поискам. Никога не съм имала семейни проблеми, родителите ми винаги много са се обичали и все още е така. И сега, когато вече мога да кажа, че съм тийнейджър, с голямо прискърбие и носталгия си спомням за отминалото ми детство.