Имали ли сте тежко детство?

[Bummer]

Ако за детство говорим за до 18-годишна възраст, то на мен ми остават още само 3 години от него, и мисля че мога и аз да говоря по този въпрос.Когато бях 3 клас баща ми замина за Испания, там да живее и да работи.Майка ми си хвана при първа възможност един прост и гаден селски клефук (тракторист по професия), дето ако нямаше закони в тази страна, отдавна да съм му теглил ножа.Родителите ми се разведоха, а баща ми си идва през година-две до България и то не за кой знае колко време.Майка ми вече почти не я понасям (все пак живея 6 години само с нея)...
Тя не се интересува кой знае колко от мен, а е и гадна лицемерка.Сега ако кажа, че детството ми е тежко, някой дето си е гледал кефа през цялото време и е бил фраш с мангизи ще почне да ми приказва меща от сорта на:"замисли се колко гладни, болни и какви ли не деца има по света, ала-бала и т.н..."
така че няма смисъл да си казвам мнението по въпроса

А замислял ли си се да заминеш в Испания при баща си? Аз ако трябва да живея с майка си, хващам пътя за Рая просто. И аз не я понасям. Отвратителна е!

естествено, мислили сме го този вариант.обаче:
1. Аз не знам езика и като отида там трябва да го уча 1 година задължителен курс.
2. Майка ми като не е там, някак си е по-трудно да се гледа дете, само от бащата.