Не мога да се съглася. Родителите ми са се загаджили още в гимназията. След 25 години брак още се държат като тийнейджъри, гушкат се, закачат се, пращат си смс-и "Обичам те", правят си изненади, липсват си, когато някой трябва да пътува, майка ми не може да заспи без баща ми... А заедно с това са изградили семейство и дом, отгледали са дете.

Навик? Любовта не е само цветя и пеперуди. Истинската любов не изчезва - прераства в нещо далеч по-силно от тийнейджърско увлечение и пърхаща влюбеност. Щом държите да го наричаме навик - добре - желан навик, необходим навик, навик, който те кара да се чувстваш щастлив, пълноценен, сигурен и силен.

Непоправима идеалистка съм.