Бях с него 3 месеца,в които си прекарвах 4удесно!Бях сигурна,4е той има 4увства,4е искаше да бъде с мен...но нещо стана изведнъж.Може би е видял друга,може би съ м му омръзнала...незнам то4ната при4ина,но се разделихме скарвайки се.На него сякаш не му пукаше.. А на мен ми беше най-гадния ден.Казваше,4е му е гадно,но не го показва...но когато на 4овек му е гадно едва ли би се държал като непукист?! На раздяла сякаш гледаше разговора да свърши колкото може по-бързо...то4но това ме ядоса.Затова и оттогава не сме си продумвали! И така не бях го виждала цяло лято.Мислех за него непрекъснато,въпреки 4е опитвах да го забравя с други. Не се полу4и.Днес както си вървях...се разминахме. В този момент ми стана толкова мъ4но,като си спомних как преди ми се усмихваше толкова искрено,а сега дори не се поглеждаме.Да,защото когато го видях извърнах глава,за да не запла4а. По4увствах се като пълна глупа4ка,защото колкото и да ме боли да го кажа той се е подигравал с мен.Не може да показва такива 4увства,да прави такива неща за мен и ей така да ме забрави.Вси4ко е било една тъпа лъжа,на която аз се хванах Съжалявам се наистина!Защото искам да го забравя...имам волята,но просто колкото пове4е го искам имам 4увството 4е няма да стане.
Съжалявам,4е ви занимавам с това.Не искам съвети,защото знам вси4ко,което ще кажете.Искам просто някой да ме подкрепи,защото ми е адски гадно