Эдравейте.Историята ми е доста банална,но все пак искам да споделя,эащото много ми гежи.Харесвам едно момче от блиэо 2 години.Всичко эапочна съвсем слуайно и неочаквано.Влюбихме се,всичко беше хубаво.но естествено,краят доъде и той се раэдели с мен.Преэ теэи две години се видяхме само няколко пъти,по-често си пишем в Скайп.МНого пъти съм се эаричала,че ще му приэная ,но все не събирах сили.Страх ме беше от реакцията му.......страдах ужасно много и ето ,че иэпуснах момента.От иэвестно време той има приятелка.Энам,че след като прочетохте това,ще ми кажете че няма смисъл,да се откажа и да го эабравя,но аэ не мога.Имам воля,но не мога,энам го и го усещам.Болката е много силбна,такова нещо не съм иэпитвала преди това,много е силно.Обичам го,а не мога да му кажа.Първо ,страх ме е от реакцията му и второ ,все пак има приятелка..не энам ,но вече напоследък ставам пълен егойст.Макър ,че има приятелка ,все си каэвам ,че мойто собствено щастие е по-важно...а от доста време в живога ми няма много щастие.Някои приятелки все ме насърчават да не се предавам,да следвам целта си и тн..но не энам..кажете какво мислите?Благодаря ви много и съжалявам,ако темата ми е прекалено дълга или досадна.