Цитирай Първоначално написано от Анонимко
дам чувствам се така вече хммм 6 години откакто родителите ми се разделиха (е така де не нон стоп ама почти) да видим
1 никой не го беше грижа за мен известно време даже не можех да уча за да се грижа за къщата-иначе нямаше кой
2 изпаднах в депресия и още ми е трудно със съучениците ми(наложи ми се да надрасна тая възраст-16)
3 баща ми никога не си е в къщи говорим си само на майтап работи непрекъснато и си има приятелка в провинцията
4 приятелят ми (по голям) не следва тук и сме рядко заедно а като се върне иска да излизаме заедно с и приятелите му(разбираемо) и сме рядко само двамата...

тва стига ли ти или още искаш? и все пак се справям някак си вече... и поне в училище нямам проблеми за момента (да чукам на дърво)
Хей...позната ми е ситуацията..и аз съм минал по горе-долу същия път..Бил съм много пъти сам..Дори и сега от време на време се чувствам така..Разбивали са ми сърцето не веднъж...И аз все си викам "Мамка му..нема па да се дам' и си стискам зъбки, смея си се когато мога, понякога ми е тъжно, но гледам все да се влача с някой някъде..А ти като си се завряла в дупка все някога трябва да излезеш от нея..Измисли как...В един момент просто ще свикнеш и няма да имаш нужда от промяна, а тя е необходима, не мислиш ли?