Имам проблем...

Не е с момичета или с семейство или с подобни неща а с мен. Проблемът ми е следния, никога не мога да бъда тъжен. Чуството на тъга е заменено с това на замисъл, на гняв но никога истинска тъга. Нищо не е способно да ме натъжи, и когато баба ми, която ми е като майка почина не се чуствах тъжно което е невероятно зло и знаех че не е правилно, просто се замислих на това как ми е минал живота с нея и т.н. През живота съм се борил много с много големи трудности и доста от времето съм се борил сам без приятели или семейство близко до мен което според мен е причината да се чуствам така.

Знам че не трябва да е така и това ме човърка отвътре, защо става така и защо не изпитвам истинска тъга. Преди изпитвах, когато бях по-малък но това беше когато бях едва на 10 и след това никога не пророних нито сълза нито чуствах тъга. Научих се да се боря с проблемите и да вървя напред, но просто не знам.

Не знам защо и написах това, просто исках да го споделя и да видя какво вие ще кажете по въпроса.

[swords1010]

А това не е ли тъга? Попринцип, няма лошо да си силен и да не тъжиш, но понякога е полезно да се освободиш от отрицателната енергия и да бъдеш емоционален. Ако искаш, можеш да поговориш с психолог.

[Seducti0n]

Здравей,четейки постта ти,може би доста хора ще си кажат,,ах да бях на твое място да можех и аз да оставам апатичен в тежки моменти.Не мога да си представя,какво ти е Както каза swords1010 е наистина много лошо да таиш негативни емоции дълбоко в себе си и да не можеш да се освободиш от тях. Може би донякъде самия живот,те е направил такъв.Както си споменал си свикнал,явно сам да се справяш,което от една страна е добре,но пък от друга не.Хубаво е да разчиташ най-вече на собствените си сили,но понякога и едно приятелско рамо на което да излееш мъката си е добре дошло.Не се затваряй в себе си,бъди по-освобеден и никога не приривай чувствата си. Успехи.

[tItEufFf]

Според мен когато си се опитвал да бъдеш силен в един момент ти е дошло в повечко...Сигурно е гадно...Може да се посъветваш с психолог...

[sasha_90]

Браво.Не си като други хора,които при първия проблем да искат да се самоубият.

[bratic]

и при мен има нещо такова. Всички тъгуват , а теб те рабират неправилно. Много е гадно понякога.

[Reed]

От една страна е яко... научил си се да се бориш и да не се натъжаваш и може би лигавиш заради най-малкото нещо...ако не ти е тъжно,не можеш насила да се 'накараш' то си ти идва от вътре..едва ли можеш да направиш нещо по въпроса... =)