Здравейте. Аз съм момче на 17 години.Имам приятелка от 2 години и 3 месеца. Или по-точно имах... Родителите ни се познават и изобщо много сме близки.Но тя е болна и неможа да излезе вчера с мен затова излязох с един приятел. Тои доведе братовчедка си а тя ме харесала...пада си малко курвенце... И така седим си ние на една пейка и въпросната девойка през цялото време ми подхвърля намеци и ми се бута а аз се правя че не забелязвам И по едно време тя се опитва да ме целуне... Аз естествено се отдръпнах нямам никакво желание да се целувам с нея имам си приятелка и си я обичам...много... Та отдръпнах се аз и виждам срещу мен майката на приятелката ми минава в тоя момент и ме гледа стреснато. Сега никой не иска да говори с мен и никой не ми вярва. Опитах да говоря с моето момиче но думите на майка и са били цитирам: " Той се целуваше с някаква и като ме видя се дръпна обаче беше късно аз го видях..." И нашите са разбрали и сега майка ми не ми говори. Тя мн харесваше приятелката ми и ми каза само "Как можа..." Как бе мамка му да им обясня какво стана чувствам се отвратително и само моя приятел дето беше с мен ме разбира и ми се извини че е довел братовчедка си знаейки каква е... те не се обичат мн мн с нея обаче му е била на гости тя живее в др град и неможе да излезе и да я зареже в тях ... а кучката знаеше че си имам сериозна приятелка не ме вижда за пръв път и знае че с други не се занимавам Сега как да накарам всички да ми повярват за това което се случи като и сам осъзнавам, че ситуацията изглежда отвратителна и обяснението ми макар и истина звучи абсурдно ... Обичам си приятелката искам си я искам да знае че не съм и изневерил и никога не бих...искам пак да сме заедно.. искам само нея... искам това да не се беше случвало..