Влюбването според мен е начално чувство, когато целият си пленен от мисълта за даден човек, когато го идеализираш, когато единствения начин да се чувстваш пълноценно е той да е до теб...А когато не едо теб, вренмето е изпълнено с блянове за него. И когато чувство премине ( след месец, два, три) може да заобичаш този човек или да останеш безразличен и единственото, което те връща към него са спомени, които топлят сърцето ти, но вече са отминали.Обикновенно след влъбването има период на леко отръпване ( когато това чувство отмине). Ако дори след периода на идеализирането, ти все още намираш качества и привличане към този човек,значи може би го обичаш. Обичта е силна духовна връзка, при която ти си склонен да приемаш даден човек, въпреки всичките му недостатъци....и в повечето случай това е двустранен процес. Във случайте , когато чуствата ти са отхвърлени , наистина човек се увсва ужасно. Аз лично имам няколко души в моя живот, които обичам ( нито един от тях не е гаджето ми)
п.с Тук не вкючваме роднини