Здравйте мили хора! Наистина в момента имам нужда от вашата помощ. От известно време пиша тук и винаги съм получавала адекватни отговори и загриженост, но сега всички мои нерешени проблеми се оплетоха в едно. Ако сте стгнали дотук се надявам да стигмнете и докрая.........Ще започна с това ЧЕ НЕЗНАМ КАКВО ИСКАМ И ПОРАДИ ТОЗИ ФАКТ НАРАНЯВАМ ХОРАТА ОКОЛО СЕБЕ СИ. Има едно момче, което аз наричам "най-добър приятел", но той е лудо влюбен в мен. Познавам го от повече от година и е страхотен на характер, честен и мил, но аз просто не изпитвам силна симпатия, ВЛЮБВАНЕ или каквото там е нужно, за да ходиш вс някой......или с други думи онова трепване на сърцето. За една година аз преживях мн трудни моменти , а той винаги беше до мен. Никога не ме предаде. За жалост аз съм от този тип хора , които търсят любов и нежност и са готови да се отдадат на човека до себе си. Не можех да остана безразлична към цялата тази любов. Отдавала съм се на нежни целувки и ласки с този човек. Сякаш периода на влюбването при нас го нямаше от моя страна, а направо преминах на любов. Аз наистина мога да твърдя че го обичам , или по-скоро бих направила адски мн за него.....Виждам че дори най- малката прегръдка го прави адски щастлив. А когато виждам някой толкова влюбен в мен човек, който ме глед така мило и ми говори така нежно, аз дори да не искам сливам устни с неговите. Като цяло не искам това, но сърцето ми се поддава. Като някакъв компромисен вариант, ние правим това тайно. Просто аз не го чувствам като поредното ново гадже, с кето искам да се похваля пред приятелите си....А те го познават добре и теорията че сме само приятели се вписва в предсртавите им. Незнам защо не мога да го целуна пред други хора. Просто нещо ме възпира. Тъй като сме заедно по цял ден, когато вечерта се видим с приятели ми, аз им обръщам внимание, лигавя се и т.н. А после той се сърди. Ревнува приятелите ми ( от детинство) и недодолства за "скришната ми връзка". Днес ми каза че според него, аз търся в него любовта , която не мога да намеря никъде....Дали наистина е така? За сравнително малък период от врееме аз изпитах мн разочарования с гажета, любов и просто не съм на такава вълна. Не търся сериозен приятел, който да държа за ръка. Чувствам се добре сама.....и не мога , а и не искам да с е отдам емоционално и напълно на този мой приятел. Има и още един проблем. Аз имам симпатии към един от неговите нй- добри приятели. Когато го видя сърцето ми трепва, краката ми се подкосяват, усмихвам се ( нещо което не бях изпитвала отдавна). Този човек е почти безразличен към мен. Един път разбрах че е говорил че му се натискам, казах му някой по- груби неща го скайп, а той ме "нахрани"и ме изтри от скайпа си.Моят приятел му каза че ХОДИМ, за да му затвори устата по мой адрес. Сега с тази моя тръпка НЕ СИ ГОВОРИМ, ДОРИ.....гадно ми е. Аз помолих моя френд да ми помогне да си оправ я отношенията с неговия френд. Отричах че го харесвам и мислех че той е готов да ми помогне.....Но явно не е така. Той се дразни при споменаването на приятеля му ( въпреки че сам признава че не ревнува и няма от какво да ренува). Днес моят френд мн се ядоса и каза че не му е приятно да не му обръщам МНОГО внимание, когато съм сред приятелите си (които виждам рядко), че не му е приятно да не се целуваме пред всики и че му се струвало че съм с него само защото няма с кой друг.....Може би е прав донякъде. Наистина е тъпо в един момент да се целувме, а в другия- само приятели. Но повярвайте, той е обсебен от мен, задушава ме малко, и повечето от нежностите помежду ни са ставали по негова инициатива. Точно когато аз съм била убедена че не трябва и че е тъпо, той ме хваща и едва ли не насила ме целува...........А наистина е тъпо да целуваш някой, а в същото време да си мислиш за друг Наистина ви моля да ми помогнете да изляза от тази каша........... Ако му призная че харесвам приятеля му, че чувствата ми не са достатъчно силни, за д аходим като хората и че искам да сме само приятели, това щя го съсипе. В началото виждах някакво очарование от тота да с екрием, но сега ми се струва гадно.........Наистина се чувствам в безизходица