Страх ме е от себе си!

Хора, помагайте моля защото имам чувството че съм полудял и че не мога да се контролирам! Значи става въпрос ест за едно момиче. Влюбен съм в нея откакто я познавам /1 година и 6 месеца/. Пробвал съм какво ли не, но за това време тя никога не е искала да тръгнем. Или поне не официялно. Защото през последните 2-3 месеца отношенията ни са странна смес между най-добри приятели и гаджета, която мен лично много ме обърква. Пред други хора се държим нормално, като сме сами се целуваме и натискаме. Това разбира се е много хубаво /е, още по-добре щеше да е ако ходихме, но няма значение/, обаче проблемът е че вече не мога да се владея и когато сме сред други хора, където естествено се държим като приятели /както и трябва да е/, аз някак си забравям че не ходим и очаквам от нея примерно да седне в мен, да се целунем и т.н. Когато тя не го прави аз супер много избеснявам, сядам в някой ъгъл и не говоря с никой, а само гледам как тя си говори с някви други хора и с всяка изминала минута желанието да извадя някой нож и да нарежа всички на парчета /включително и нея/ нараства. Тя естествено забелязва че съм в лошо настроение и се опитва да ме развесели, идва при мен да си говорим, обаче докато този момент дойде, аз толква мн съм й се ядосал че само и махам с ръка без да я поглеждам за да ме остави. Тя на свой ред се разсърдва малко, но въпреки това продължава от време на време неуспешно да се опитва да ме развесели. И така минават часове... аз цикля и чакам да си тръгнат всички за да останем само двамата и да й кажа че е предателка, че ми изневерява и т.н. Обаче когато този момент дойде и аз се опитвам да й обясня защо се дразня, разбирам че не мога. Защото ние не ходим, и аз нямам никакво право да й казвам с кой как да се държи. Още повече че в нашата компания са и другите й 2-ма най-добри приятели и не мога да я виня че се държи с тях по-интимно /в см че се прегръщат, лигавят и т.н./ И изведнъж ми става супер гадно, имам чувството че съм някакъв психично болен, който е готов заради някаква безпочвена ревност да нарани чувствата на едно момиче, което просто използва правото си да контактува с хората. И се чувствам все едно съм я предал, защото един вид се опитвам да я огранича в контактите с най-близките и хора. И това се случва на няколко пъти, и вече вече ми е неудобно когато се налага за сетен път да повторя: "Извинявай, наистина съжалявам, аз съм ебаси кретена". Кажете ми има ли начин да се преборя с шиб*ната ревност!?!? Защото ако не го направя скоро сигурно наистина ще полудея

[Mr.White]

какво съвпадение... май въпросното момиче също е пуснало такава тема

[Lolla]

И какво сега няма да ми вдигнеш телефона ли? Ми ок...ти си в пълното си право. НО Ти ми бше обещал някога че няма да четеш постовете н пухче нали така?

[yuyuto]

Хора, помагайте моля защото имам чувството че съм полудял и че не мога да се контролирам! Значи става въпрос ест за едно момиче. Влюбен съм в нея откакто я познавам /1 година и 6 месеца/. Пробвал съм какво ли не, но за това време тя никога не е искала да тръгнем. Или поне не официялно. Защото през последните 2-3 месеца отношенията ни са странна смес между най-добри приятели и гаджета, която мен лично много ме обърква. Пред други хора се държим нормално, като сме сами се целуваме и натискаме. Това разбира се е много хубаво /е, още по-добре щеше да е ако ходихме, но няма значение/, обаче проблемът е че вече не мога да се владея и когато сме сред други хора, където естествено се държим като приятели /както и трябва да е/, аз някак си забравям че не ходим и очаквам от нея примерно да седне в мен, да се целунем и т.н. Когато тя не го прави аз супер много избеснявам, сядам в някой ъгъл и не говоря с никой, а само гледам как тя си говори с някви други хора и с всяка изминала минута желанието да извадя някой нож и да нарежа всички на парчета /включително и нея/ нараства. Тя естествено забелязва че съм в лошо настроение и се опитва да ме развесели, идва при мен да си говорим, обаче докато този момент дойде, аз толква мн съм й се ядосал че само и махам с ръка без да я поглеждам за да ме остави. Тя на свой ред се разсърдва малко, но въпреки това продължава от време на време неуспешно да се опитва да ме развесели. И така минават часове... аз цикля и чакам да си тръгнат всички за да останем само двамата и да й кажа че е предателка, че ми изневерява и т.н. Обаче когато този момент дойде и аз се опитвам да й обясня защо се дразня, разбирам че не мога. Защото ние не ходим, и аз нямам никакво право да й казвам с кой как да се държи. Още повече че в нашата компания са и другите й 2-ма най-добри приятели и не мога да я виня че се държи с тях по-интимно /в см че се прегръщат, лигавят и т.н./ И изведнъж ми става супер гадно, имам чувството че съм някакъв психично болен, който е готов заради някаква безпочвена ревност да нарани чувствата на едно момиче, което просто използва правото си да контактува с хората. И се чувствам все едно съм я предал, защото един вид се опитвам да я огранича в контактите с най-близките и хора. И това се случва на няколко пъти, и вече вече ми е неудобно когато се налага за сетен път да повторя: "Извинявай, наистина съжалявам, аз съм ебаси кретена". Кажете ми има ли начин да се преборя с шиб*ната ревност!?!? Защото ако не го направя скоро сигурно наистина ще полудея

Дали има начин? Има и той е да мислиш по-позитивно и да спреш да виждаш у всекиго потенциален съперник за нея... А не мога да разбера какво срамно има в това едно момиче и едно момче да се харесват, че трябва постоянно да го криете от хората около вас?!?

[thefreak]

А да разкараш момичето да ти е минавало през акъла?

[Mr.White]

А да разкараш момичето да ти е минавало през акъла?

абе ей курво само разкарване ти е в главата, вземи да измислиш нещо позитивно. Тва твойто не е помощ, а точно обратното

[thefreak]

А да разкараш момичето да ти е минавало през акъла?

абе ей курво само разкарване ти е в главата, вземи да измислиш нещо позитивно. Тва твойто не е помощ, а точно обратното

Курва?
Да не ме бъркаш с майка си?
Не се сърди на човек заради мнението му.

[ivakavlad]

туко що прочетох твоята тема и същевременно темата на момичето за което става въпрос личното ми мнение е че много се съмнявам че ще стане нещо по добре се дръжте само като приятели и немисли за нея (по възможност) но ти най добре ще прецениш но първо прочети това http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=132648

[Punkstyle]

Хора, помагайте моля защото имам чувството че съм полудял и че не мога да се контролирам! Значи става въпрос ест за едно момиче. Влюбен съм в нея откакто я познавам /1 година и 6 месеца/. Пробвал съм какво ли не, но за това време тя никога не е искала да тръгнем. Или поне не официялно. Защото през последните 2-3 месеца отношенията ни са странна смес между най-добри приятели и гаджета, която мен лично много ме обърква. Пред други хора се държим нормално, като сме сами се целуваме и натискаме. Това разбира се е много хубаво /е, още по-добре щеше да е ако ходихме, но няма значение/, обаче проблемът е че вече не мога да се владея и когато сме сред други хора, където естествено се държим като приятели /както и трябва да е/, аз някак си забравям че не ходим и очаквам от нея примерно да седне в мен, да се целунем и т.н. Когато тя не го прави аз супер много избеснявам, сядам в някой ъгъл и не говоря с никой, а само гледам как тя си говори с някви други хора и с всяка изминала минута желанието да извадя някой нож и да нарежа всички на парчета /включително и нея/ нараства. Тя естествено забелязва че съм в лошо настроение и се опитва да ме развесели, идва при мен да си говорим, обаче докато този момент дойде, аз толква мн съм й се ядосал че само и махам с ръка без да я поглеждам за да ме остави. Тя на свой ред се разсърдва малко, но въпреки това продължава от време на време неуспешно да се опитва да ме развесели. И така минават часове... аз цикля и чакам да си тръгнат всички за да останем само двамата и да й кажа че е предателка, че ми изневерява и т.н. Обаче когато този момент дойде и аз се опитвам да й обясня защо се дразня, разбирам че не мога. Защото ние не ходим, и аз нямам никакво право да й казвам с кой как да се държи. Още повече че в нашата компания са и другите й 2-ма най-добри приятели и не мога да я виня че се държи с тях по-интимно /в см че се прегръщат, лигавят и т.н./ И изведнъж ми става супер гадно, имам чувството че съм някакъв психично болен, който е готов заради някаква безпочвена ревност да нарани чувствата на едно момиче, което просто използва правото си да контактува с хората. И се чувствам все едно съм я предал, защото един вид се опитвам да я огранича в контактите с най-близките и хора. И това се случва на няколко пъти, и вече вече ми е неудобно когато се налага за сетен път да повторя: "Извинявай, наистина съжалявам, аз съм ебаси кретена". Кажете ми има ли начин да се преборя с шиб*ната ревност!?!? Защото ако не го направя скоро сигурно наистина ще полудея

Слагай наморника да не се самоизядеш на сън