Колкото и банално да звучи, освен със съчувствие, с друго не мога да ти помогна. Имаше период в живота ми, през който татко беше без работа, мама взимаше мизерни пари, които едва стигаха за сметките, брат ми беше в казармата, а аз почнах да уча в друг град. Мама заемаше пари нон-стоп от роднини и познати, толкова пъти вечер сме плакали двете. Слава Богу, този период отмина, сега не сме никак богати, но имам покрив над главата си, имам храна, дрехи, макар и скромни, телефон и компютър. Не съм както много мои приятелки със скъпи дрешки, които сменят всяка седмица, не мога да се позволя екскурзии в чужбина, или телефон за 500 лв, но не ги и искам. Има моменти, в които на мама и става мъчно, че моите приятелки имат доста повече неща от мен. И ми казва: Помниш ли, когато няколко месеца ти ядеше само краставици, защото почти нямаше какво друго,и почти гладуваше ?! А аз и казвам, че такъв период в живота ми не е имало, и че винаги съм имала това, от което съм имала нужда. Никога няма да забравя колко пъти мама е казвала: Аз ако трябва ще ходя гола и боса, но ти ще се изучиш! И го постигна- вече съм студентка последна година, в престижен университет, престижна специалност, и дай Боже добра реализация. Много трудно ни беше през тези години, докато стигна дотук с ежедневните разходи. Но моят съвет към теб е: учи! До края на средното си образование ще ти е трудно, но учи. После, ако учиш висше, а за да имаш шанс за добра работа, то ще ти трябва, можеш и сам/а да се издържаш. Бъди утеха и гордост за родителите си! И винаги оценяй и малкото, което имаш, защото има много хора, което и него нямат. Имаш покрив над главата си, а щом все пак пишеш от компютър, значи си имаш доста добри условия за живот. Надявам се кризата в семейството ти да е временна, и съвсем скоро всичко да се оправи! Късмет в живота!