Доста дългичко си го написал.
Иначе си струва да се бориш, но за нещо, които има смисъл.Всичко е било перфектно, поне така си си мислел, а тя с нищо не е показала обратното и изведнъж те зарязва(тая дума не я харесвам)...Представи си какво ще стане, ако сте пак заедно - нищо няма да е същото, ще може да те зареже, щом сега те е зарязала за нищо.Най-малкото, ако бях на нейно място и знам колко държат на мен, едно обяснение щях да дам ма**а му.
Отделно това, че ти я обичаш повече, а тя може би не.Винаги може би ти си изпитвал по-силните чувства.Страдаш по нея, изпитваш любов, обаче тя е сложила край.Не я моли, не си струва.Мисълта, че любимият ти човек, когото обичаш до болка, е с друг...направо е съсипващо, изяждащо те отвътре, знам.Но време е да продължиш напред.Може би на твое място бих я потърсила, най-малкото за обяснение.Тя сигурно е добро момиче, но в този случай тя наистина не е те е заслужила, разочаровала те е.Приятелите ти са прави, излиза на кафе с друг, ден, след като сте се разделили.Наистина е постъпила ужасно, не ми се мисли какво ти е на теб.
Честно да ти кажа обаче, не съм съгласна с първите няколко реда.Не са толкова много момчетата, които се влюбват като теб, на тази възраст, приеми го.Повечето нищо сериозно не искат, търсят момичетата за едната бройка, но има и свестни. Така че според мен не трябва да плачеш, да се поболяваш по нея...казах ти-няма смисъл, така няма да я върнеш при себе си.Е, надявам се тя сама да дойде, но това си зависи от нея.Надявам се да оцени това, което е изгубила-момче, което я обича.
Хах, и се надявам да прочетеш това, което съм написала.Малко дългичко излезе.