Наистина много трогателна и сърцераздирателна история!Съжалявам за станалото!Получило се е ужасно!И аз често се чудя какво поддържа любовта за по-дълго време(визирам много дълго) и как за един ден човек може да промени чувствата си???Не знам,всичко е една голяма загадка!Ти си се отнасял много добре с нея,простил си й и изневяра!!!Не знам от къде си събрал тази смелост,това е много трудно и аз не бих го преглътнала,каквито и да са последиците,дори да се наложи да се разделя с момчето до мен(заради неговата изневяра)!Ти най-добре знаеш дали си струва да се бориш за нея?Аз не мога да ти дам категоричен отговор,защото не съм запозната детайлно,а и ти сам трябва да решиш,без да се влияеш от мнението на останалите!Предполагам,тов а не е била целта ти,пишейки тук,а по-скоро нужда от споделяне или донякъде обективна гледна точка.Винаги става така,е в най-големите си мъки,човек остава сам,независимо от това колко приятели и близки има,това неписано правило ни изгражда като личности и ни помага да се справяме сами в нелеките дебри на живота!Според мен трябва да поговориш с приятелката си,да й припомниш отново свойте чувства,да я запиташ относно нейните към теб,да изслушаш и нейната гледна точка и тогава щ узнаеш какво ще се случи с двама ви!Успех и горе главата,не се поддавай на отчаянието,защото то е лош съюзник и съветник!