Цитирай Първоначално написано от naMy4Ho_KoTe
Mного се двоумя между двата отговора. От една страна съм ”за” изневярата, тъй като тя е един искрен показател относно това какво куца във връзката. Ако секса не е задоволителен - чукаш други. Ако партньорът ти не те прегръща достатъчно се гушиш в други мъже и търсиш топлинка.

Също така аз съм обяснила на моя приятел ”Ако искаш ми изневерявай, не съм тръгнала да те спирам, да ти забранявам и да те карам да ми се кълнеш. Ако го направиш - кажи ми и обясни ми защо, за да се поправя. Предпочитам да не го правиш, но ти сам можеш да решиш какво да правиш.”


Против изневярата съм, защото отчасти тя е признак и за слабост и егоизъм в най-чистата му форма. Всякаква загриженост относно това какво можеш да причиниш на любимия си човек е изчезнала. Теб просто те интересува ”тук и сега”, не разсъждаваш разумно за последствията, а се спускаш в глупави авантюристични задоволявания на най-важния нагон. Важен или не - затова сме разумни, защото уж разума стои над нагоните и егото. Нали затова имаме свръх-его?
Евала! =D> =D> =D>