Точно преди две години продължително и неуморно съм се взирал в думите на различни умове, но с времето, всичко или хайде, по-добра част от цялото, минало ми пред очите, променя формата си и до този момент, но основата му си остава абсолютно същата. Нямам навика или по-скоро желанието да си затормозявам паметта с имена, което влиза в сила и тук, и за това не мога да цитирам почти никой, естествено - за ваше съжаление.
Последното не важи за Декарт и Сенека, тъй като са прекалено поп, за да ги забрави човек. Пък и остатъците, замазани от преписване и превод, оставени ни от Конфуций!
Да кажем Алвин Тофлър, макар че той не е (само) философ.
Харесвам по-оригиналните и съвременно написани неща, класиката не ме грабва особено. Хубаво е човек да е достатъчно широко скроен, за да открива полезните и ценни идеи във всичко, което чете (независимо дали е в-к Галерия или трактат на Аристотел).
И все пак препоръчвам речта на Вонегът за плажното масло.
Любим философ нямам. Последният, който четох, беше Джиду Кришнамурти и ми харесаха разсъжденията му. Харесва ми много и източната философия (Конфуций, Лао Дзъ и други).
Интересното е, че философите, които се занимават с икономически теми отново са на мода, за разлика от метафизиците, които падат на заден план...
Понятието икономика всъщност при възникаването си при Ксенофон и Аристотел няма доста общо с това, което влагаме сегa.
Класическото определение за сегашната икономика е хрематистика