За да си срежеш вените трябва да си в много голяма депресия и съответно много тъжен/а. Тогава от всичката тази мъка не изпитваш болка, и тука вече не мога да ти обясня точно кво е чуството... Болката идва след като вече си се нарязал/а и почваш да съжеляваш за това, което си направил/а, почваш да разбираш, че има за какво да се живее и няма смисъл от такива глупости. Ии...ако по случайност още си жив/а до следващия пък, когато отново ще дойде депресията и така. Аз така го виждам и поне при мене е така(не че съм си рязала вените, просто съм изпадала в доста депресии и съм си причинямава болка, но след всяка една такава случка ставаш се по-силен и по-силен и така докато не станеш безчуствен ). И аз май по-добре да млъкна