Здравейте,на всички тези който са обарнали внимание и на моята тема...Надявам се да не ви отчая или нещо подобно с моето проблемче...Та така...
Аз съм на 16г. имам си сериозен приятел на 22г.,с който сме заедно вече от година и един месец.Отначало нещата вървяха добре както във всяка връзка,но по-нататъка нее! Проблемът е там,че съм се влюбила ужасно многов него.Промених се много от както съм с него.Казва ми,че ме обича,но много пъти съм се питала "А дали е така?" Постоянно се караме за най-малкото.Аз се опитвам да оправя нещата,а той сякаш напук се дразни с мене и гледа да ми направи тъпоОо... Още щом се видиме и ще намери винаги за нещо да се заяде с мене.Изкарва си всичко на мен.Опитвам се да разговарям с него като нормален човек,без да викаме,без да се караме и т.н.,но не се получава.На много пъти късаме и после пак се сабираме.Искам съвет какво да правя с него...Да бъда ли с него все още?! За пръв път се влюбвам и то много силно и на една много неподходяща възраст...Обичам го и съм готова почти на всичко за него,но той неможе да го разбере,не ми вярва,а това боли много,когато любим човек не ти вярва.С нищо не съм заслужила това негово недоверие.Искам да бъда с него,но това за мен е някакъв вид тормоз да се караме постоянно. Само ще ви помоля да не ми казвате,че колкото повече двама се карат,толкова повече се обичат...защото за мен това не е любов,а незнам какво...
Благодаря,предварително на всички който ще се опитат да дадат някакви съвети