когато бях малка беше ужасно...едва ли не мразех да говоря с хора, ако не ги виждах всеки ден и познавах достатъчно добре...но година почти само в мъжката компания на 3години по-големите ми братовчеди и приятелите им и подготвото след това ме накараха да забравя какво е да си свит...някакси постепенно стана...от срамежливостта ми остана само омразата към говоренето по телефон