Защо живота е толкова гаден?
Досега всичките ми връзки съм ги възприемала на шега.И по този начин никога до сега не съм страдала за момче. Смеех се когато приятелките ми страдаха за поредния си възлюбен и им казвах 'еми така е като приемате нещатата прекалено лично' .. А те само отвръщаха 'когато някой ден се влюбиш ще видиш,че сърцето не пита' А аз само се смеех на приказките им и си мислех,че това е невъзможно.
Но ето,че стана...
И аз се влюбих..За щастие споделено. При приятелят ми се случи абсолютно същото.
Той е моята първа любов и аз съм негоава първа любов...
Но както винаги в живота неможе всичко да е иделано...
Приеха ме да уча в чужбина в един от най-добрите учебни заведения в държавата,и родителите ми решиха,че образованиеот ми е най-важно за мен и без да ме питат ме преместиха да живеея в тази държа.
Мина вече месец от както съм на хиляди километри от Моето Момче...
Говорили сме много пъти с него.И той всеки път е казвал,че иска да останем заедно и бихме издържали това изпитание да се виждаме толкова рядко /2 пъти в годината / ..
Но аз незнам дали мога да повярвам,че може да стане така.А с всеки изминал ден мисля,че все повече държа на него.И ако тази връзка няма бъдеще ще е по-добре да я прекрата сега,въпреки,че ще страдам,вместо след месеци когато сигуро ще страдам много повече....

Бих искала да чуя вашето мнение по този въпрос...