Имате ли финансови проблеми и какви?

[just help me]

Prosto ve4e ne izdurjam,nadqvam se nqkoi ot vas izpadal v moqta situaciq da mi pomogne!!!
Imam ve4e kup problemi!!! i nqmam s kogo da gi spodelq.Maika mi i bashta mi sa v razvod ....bashta mi e na druga rabota,i zzaplatata mu e mn namalena.pochti ne mi davat pari .ne im puka za men.hladilnika ve4no e prazen.nqmam pari daje za hlqb!Sega pochnah i rabota...no nz kak shte se sprqvam s daskalo i rabota.Imam mn zdravoslovni problemi.Moje da mi se naloji ginekologichna operaciq za koqto da mi trqbat mn pari ...Moje da mi se naloji i edna druga.Otdelno trqbva da hodq da mi opravqt 4 zuba ...i tam mn pari trqbbvat.Imam i da davam 60 lv na edna priqtelka.
Loshoto e che i s priqtelq mi neshtata ne vyrvqt...a dnes pochina i pra dqdo mi.
Prosto mn mi se nasybra. ...i molq vi ne kazvaite,che vs shte mine...zashtoto tazi kriza e ot septemvri min godina ...a az ve4e nqmam sili da se borq za toq skapan jivot!!!! Edinstveno iskam da umra...prosto nqma 1 neshto deto da mi e nared i da si kaja ...eto ..tova e...zaradi tova neshto shte jiveq i shte buda silna!!
Blagodarq vi za vnimanieto!

[thefreak]

Решението си е твое. Ако искаш живей, никой не те кара, макар тука да прочетеш поне 20 мнения от хора, които ще те убеждават във обратното...
Както и да е.
Не всичко отминава, да. На твое място бих поискал пари от родителите си, ако нямат сега, ще им кажа, че ми трябват и да ми дадат когато мога.
Даскалото минава на заден план щом няма кой да те издържа, съсредоточаваш се върху работата. Отиваш на даскало рядко, колкото да знаеш на кой материал сте, учиш през свободното време, както си казала с гаджето нещата не вървят, така че ще имаш свободно време.
А че прадядо ти бил умрял..? Какво от това? Глупаво е да скърбим за неизбежното.
А за какво да живееш? Незнам.
Тъйкато човек не си знае смисъла реално в живота, в такъв случай човек сам си определя смисъл. Така че ти решаваш за какво ще живееш.
Накратко, това е което бих направил аз.
Може да ти се вижда сурово, или безчуствено или тем подобни други работи, ама такава е.
Може да ме упреквате вече за "лошите" съвети, позволявам...

[vodolei4e_m]

az imah sa6tiq problem samo 4e predi 2 god i polovina
bqh na 15 maika mi po4ina baba mi sa6to(neinata maika) to4no 9 meseca ima6e razlika
nqmah nikvi pari ba6ta mi ne m idava6e za6toto i toi nqma6e
daskaloto i gadjetata ne varvqha
nikoi ne me razbira6e i hilqdi problemi kakto ti kazva6
no malko po malko edin po edin se razre6avat ( s iklu4enie na neobratimite) stava6 po silen/silna i tova e
ne6tata koito ne te ubivat te praqt po silen
vsqko zlo e za dobro vqrvai mi
i az mn pati sam si mislel za samoubiistvo

no ne mislq da go pravq i se radvam 4e ne sam go napravil togava

[Fluffy^;pp]

Решението си е твое. Ако искаш живей, никой не те кара, макар тука да прочетеш поне 20 мнения от хора, които ще те убеждават във обратното...
Както и да е.
Не всичко отминава, да. На твое място бих поискал пари от родителите си, ако нямат сега, ще им кажа, че ми трябват и да ми дадат когато мога.
Даскалото минава на заден план щом няма кой да те издържа, съсредоточаваш се върху работата. Отиваш на даскало рядко, колкото да знаеш на кой материал сте, учиш през свободното време, както си казала с гаджето нещата не вървят, така че ще имаш свободно време.
А че прадядо ти бил умрял..? Какво от това? Глупаво е да скърбим за неизбежното.
А за какво да живееш? Незнам.
Тъйкато човек не си знае смисъла реално в живота, в такъв случай човек сам си определя смисъл. Така че ти решаваш за какво ще живееш.
Накратко, това е което бих направил аз.
Може да ти се вижда сурово, или безчуствено или тем подобни други работи, ама такава е.
Може да ме упреквате вече за "лошите" съвети, позволявам...

мн точно казано..Няма нужда от съжаление,а и не мисля,че искаш това..Просто трябва да продължаваш напред и да бъдеш силна.

[Seducti0n]

Здравей,мила...За мое щастие,аз нямам подобни проблеми...Някак си,си твърде негативно настроена към обстоятелствата.Живота е една безкрайна битка,целта е ти да си победителя-да се научиш да преодоляваш трудностите. Представям си колко ти е тежко,как всичко ти е сиво и само като си помислиш,колко проблеми са ти се струпали на главата...та губиш желание за живот,но не бива така.Хубаво е,че си започнала работа,постарай се и училището да не страда от това...Не си първото дете,чието родители се развеждат,няма да си и последното за жалост. Замисли се над това,което ти написа-vodolei4e_m,прав в много отношения.Бори се с живота не се оставяй на течението,знам,че ти е трудно,знам,че се чувстваш на дъното,но все пак,дигни поглед нагоре...там е бъдещето....живота е ценен...не го губи,не губи възможността да да съдадеш нещо,да постигнеш дадени цели,да спечелиш една битка.Успех