Цитирай Първоначално написано от thefreak
Решението си е твое. Ако искаш живей, никой не те кара, макар тука да прочетеш поне 20 мнения от хора, които ще те убеждават във обратното...
Както и да е.
Не всичко отминава, да. На твое място бих поискал пари от родителите си, ако нямат сега, ще им кажа, че ми трябват и да ми дадат когато мога.
Даскалото минава на заден план щом няма кой да те издържа, съсредоточаваш се върху работата. Отиваш на даскало рядко, колкото да знаеш на кой материал сте, учиш през свободното време, както си казала с гаджето нещата не вървят, така че ще имаш свободно време.
А че прадядо ти бил умрял..? Какво от това? Глупаво е да скърбим за неизбежното.
А за какво да живееш? Незнам.
Тъйкато човек не си знае смисъла реално в живота, в такъв случай човек сам си определя смисъл. Така че ти решаваш за какво ще живееш.
Накратко, това е което бих направил аз.
Може да ти се вижда сурово, или безчуствено или тем подобни други работи, ама такава е.
Може да ме упреквате вече за "лошите" съвети, позволявам...

мн точно казано..Няма нужда от съжаление,а и не мисля,че искаш това..Просто трябва да продължаваш напред и да бъдеш силна.