Ледена Кралица

[VeSna]

Ледена Кралица


Пустиня пуста е душата,
а моето сърце - замръзнал ад,
като гроб застинали са в тишината
чувствата във моя леден свят.

Където мина в лед сковавам,
замръзва всяка пойна птица
поглеждам я и продължавам
като Ледена Кралица.

Живея в моя замък леден
и властвам над замръзнала земя
и няма във живота слънчев ден
да стопи в сърцето ми леда!

Хапя хора със отровни думи
и съсипвам всичко покрай мен,
сривам моста помежду ни,
сещам само мразовитя ден.

Сама седя на леден трон,
гледам заснежените поля,
мразовития север ми е дом -
в лед скова и моята душа!



Това ми е последното - отнася се за мен...
Е чакам критики и мения...

[rusalkata_]

като цяло ми харесва,но имаш правописни грешки."във" се пише пред думи,които започват с "в" или "ф"."със" пред думи,започващи със "с" или "з"...също "седя",а на "седа","мразовития",а не "мразовитя"...надявам се сещаш.
началото според мен не почва по най-добрия начин с това "пустиня пуста"...
иначе както казах-допада ми,но как така е свързано с теб?

[IKisseDAGirL]

По-добре ще звучи "пустиня празна", а не "пуста".

rusalkata_, по принцип в поезията е позволено да заменяш "в" с "във" или "с" - "със" дори и да не е според правилата, ако това ще направи стиха по-благозвучен.

[`Death`Whore``]

Ледената кралица стана много използвана...не ме впечатли с нищо иначе стихотворението. И...махни цифрите, не е оригинално, изглежда като песен.

[VeSna]

като цяло ми харесва,но имаш правописни грешки."във" се пише пред думи,които започват с "в" или "ф"."със" пред думи,започващи със "с" или "з"...също "седя",а на "седа","мразовития",а не "мразовитя"...надявам се сещаш.
началото според мен не почва по най-добрия начин с това "пустиня пуста"...
иначе както казах-допада ми,но как така е свързано с теб?

1-во - в поезията е позволено да се използва "със" вместо "с" и т.н. - а за правописните грешки - имах РД и трябваше да се стягам и бъразх да пиша.
2-ро защо е свързано с мен - защото се чувствам така - бягам от всичко и всички, които ме обичат или изпитват топли чувства (един път обичах и след като ми разбиха сърцето не обичам никой, дори себе си...) и се чувствам скована от лед - не ми пука дали ще живея или умра, дали ще съм с някой или сама, дали имам истински приятели или не... Гледам на живота през "заскрежено стъкло" и не ме впечатлява нищо - не изпитвам състрадание един вид живея във мой си свят скован от лед и всичко около мен е замръзнало... Тааа общо взето това е....