Ледена Кралица


Пустиня пуста е душата,
а моето сърце - замръзнал ад,
като гроб застинали са в тишината
чувствата във моя леден свят.

Където мина в лед сковавам,
замръзва всяка пойна птица
поглеждам я и продължавам
като Ледена Кралица.

Живея в моя замък леден
и властвам над замръзнала земя
и няма във живота слънчев ден
да стопи в сърцето ми леда!

Хапя хора със отровни думи
и съсипвам всичко покрай мен,
сривам моста помежду ни,
сещам само мразовитя ден.

Сама седя на леден трон,
гледам заснежените поля,
мразовития север ми е дом -
в лед скова и моята душа!



Това ми е последното - отнася се за мен...
Е чакам критики и мения...