Цитирай Първоначално написано от razbito_sarce{f}
Цитирай Първоначално написано от UnaBle_to_LoVe_U
Цитирай Първоначално написано от razbito_sarce{f}
Цитирай Първоначално написано от UnaBle_to_LoVe_U
Цитирай Първоначално написано от bungle
Хм, що учите хората да крият чувствата си ??
Тя да му го каже, пък каквото трябва да става, ще стане.
Защото съм била в нейната ситуация и при мен това беше фатално. Разбра, че ме има и съм му в кърпа вързана, защото пред сърцето всички сме безсилни..по този начин е действал и с другите 5...Достатъчно е да знае, че изпитваш симпатии, за да има стимул да се бори за нещо повече. Пък и щом са били заедно и щом след като той я е потърсил отново по-късно и тя се е зарадвала да не мислиш, че той не знае какво й е. И да не мислиш, че не знае, че я наранява.
Това е моето мнение (:
Добре де,веднъж ме нарани ужасно много.И искам да кажа,че времето не лекува болката,просто свикваме с нея,защото при мен болката така и така не изчезна.Може би до някаква степен стана поносима.Защо му е да го прави пак?Да ме наранява пак? Лошото е,че когато скъсахме преди се скарахме,а сега си оправихме отношенията и ще е много трудно,защото ще си говорим и така нататък. Просто не си го представям!
Не знам защо го прави! Не знам дали дори съм права, но мисля, че съм права. Обаче ще ти кажа едно-не се поддавай. Аз познавам момчето, за което говоря от една година..през това време сме се карали толкова пъти, толкова пъти е бил безразличен за даден период и после отново става най-милото момче..."Обичам те!" го казваше постоянно докато пак нещо не му скимнеше и обърнеше другата си страна. Така си живях до юни, когато чашата преля, защото се карахме постоянно. Заминах за Германия и цяло лято мислях за него..болеше ме, но сякаш все по-малко. Когато се върнах вече бях почти добре, но все още уязвима. Той отново ме потърси. Всичко този път беше перфектно. Не се карахме изобщо. Докато един ден не разбрах ужасяващата истина и просто горчиво съжалих, че се вързах отново. Точно за това те съветвам-Не падай в капана. Ако мислиш, че твоето момче не е като момчето, за което говорех можи би..не знам всъщност..не му се връзвай. Недей! Ще съжаляваш и ще боли много повече.
10х за съветите.Смятам да оставя нещата така както са и да не правя нищо.Просто да става каквото ще.И все пак смятам,че твоето момче е по-различно,но знае ли човек какво му е в главата?!Само той си знае.Да прави каквото иска...Аз поне научих нещо от тази гадна ситуация:Не трябва да тичаш при някого веднага щом те потърси колкото и да го обичаш!
Това и ще направя.Ще бъда непукист пред него...ще говоря и за др момчета...ще правя каквото искам!
Радвам се, че успях да помогна