Безлунна нощ от тихо отчаяние-
отдавна вече няма никой в бара
и вместо музика звучи мълчание,
а вместо тебе – пушек от цигара.
Отивам си (май вече се прозявам)
мартинито във чашата се свърши
и мракът покрай мене се стопява,
а вечерта изглежда недовършена.
Не ми се тръгва, ала е нелепо
да чакам тук за малко топлина.
Сърцето ми отдавна е на пепел
и няма смисъл вече да стоя.
Поредна крачка, само още малко,
почти съм вкъщи... и съвсем сама.
И този ден отмина, но е жалко,
че утре вечер пак ще е така.