Цитирай Първоначално написано от Lambo
Ами виж човек аз преди половин година, отчаян от всички гадни и несериозни курви, тръгнах със едно не толкова яко, но мн сладко и невинно момиче и наистина бях мн щастлив в началото. Та както и да е връзката си вървеше добре (ест имахме караници, но в коя връзка ги няма...) и на третия месец само седмица след РДто ми тя отиде на лагер без мен и там се хвана с един по голям "батко", което го разбрах в последствие от приятели... Като се върна от лагера ми каза "Искам почивка, писна ми от караниците". Повярвах й, опитах се да и покажа че съм се променил, хранех надежди, но след 2 дена започнаха да ми звънят приятелите ми и да ми казват кой къде я видял да се целува с тоя и разбрах каква почивка е искала... Ще излъжа ако кажа, че не бях наранен, всъщност в следващия месец неможах да спя нито една нощ-или плаках, или гледах в тавана и се самосъжелявах... Цялото ми лято и всичките ми планове с нея отидоха на кино... Съжелявах, че съм бил толкова сляп, съжелявах че на тоя свят дори най невинните момичета са такива... Но след 2 месеца вече нещата започнаха да се оправят... Запитах се "Искам ли я още?" и "Щях ли да бъда щастлив ако още ходехме" и отговорите на двата въпроса бяха "НЕ" . В този момент просто разбрах колко глупав съм бил да плача за нея. Просто на тази възраст (16) момичетата още са толкова зелени, че не разбират какво значи да ги обичат, какво значи да плачат за тях... Моя съвет е да направиш една самооценка на нещата и да разбереш още колко много момичета ще има в живота ти Все пак с всяка ще боли-или ти ще късаш или ще те късат, кофти е... Направи нещо ново и вълнуващо, което просто да ти ангажира целия мисловен процес
Интересна случка. И моята не беше от моделите... Както и да е... Та... Не мисля че момче което плаче за момиче е лигльо, ревльо и така нататък, порди простата пречина че всички сме хора, всички изпитваме мъка, липси, тъга, радост и така нататък и плаченето е като смеенето, смеем се когато ни е весело, а плачем, когато ни е мъчно. Колкото по естествени сме, толкова по стойностни сме, и не смятам да падам на нивото на някой прост ебач. Продължавам да се боря за мечтата си квото ще да става.