Май и аз трябва да си изкажа приказката, щом други ми споделиха своите... "Обичам те" съм казвала един-единствен път, и то на момчето, с което съм сега - първият ми приятел. Бяхме наистина много далеч, седнали на една пързалка на една площадка, от която се виждаше целия град. Бяхме се прегърнали, то и беше хладничко... Аз стоях и мислих 10 минути как да му го кажа, защото знаех, че тази нощ под звездите е нашата нощ... Накрая го погледнах в очите, сложих паднал кичур коса зад ухото му и му го признах. Той ми отвърна "и аз теб". В последствие ми каза, че съм го била изпреварила само с няколко мига - той си е бил мислил същото като мен. А това си го признахме 2 месеца и половина след като се бяхме събрали, не беше много, но знам, че го чувствах. И сега знам, че чувствата са нараснали и му повтарям какво изпитвам все по-често и по-често...