Тя,Мария,беше лудо влюбена в него-Иван.Мария знаеше,че любовта й е споделена,но не можеше да бъде с него...имаше толкова много пречки,които ги спираха да се бъдат заедно.
Веднъж Мария се прибираше към вкъщи и видя на пейката пред тях него,любовта на живота си.Опита се да го подмине,но той я спря,каза й:
-Скъпа моя,моля те,остани,трябва да поговорим.Искам да ти кажа някои неща.

Мария,15 годишното момиче седна до Иван,който беше на 22 години.Тя беше много учудена,изумена,че той я спря така,че я заговори.До преди това само се поздравяваха,макар,че вътрешно им идеше да се прегърнат...

Иван започна да й говори несвързани неща.
-Мария,аз много те харесвам,но...не знам как да ти кажа...
Той замълча.Тогава Мария се обади:
-Кажи,какво има.Нямам никаква представа...?!
-Много искам да съм с теб,но ти си само едно 15 годишно момиче,което завъртя главата ми,мислите ми...Искам да ти кажа,че след 2 месеца заминавам за Америка и...още по-лошото е,че вече никога...никога няма да се върна в България.

Мария седеше на пейката и само мълчеше,не знаеше какво да каже,очите й се напълниха със сълзи,дъхът й спря за секунди,но въпреки това тя преглътна това и се приближи към Иван-целуна го.Това беше най-хубавият миг в живота и,не искаше да спира този момент!Беше вълшебно,сами,под кристално чистото небе...тя беше вече в прегръдките му.Беше най-незабравимата вечер в живота й.
Те продължиха да се виждат,бяха щастливи.Докато не настъпи моментът Иван да замине.
Предишната вечер Мария беше при него за малко.Тръгна си плачейки,знаеше,че вече няма да го види...Дори не отиде да го изпрати за сбогом,не обичаше сбогуванията.
Следващият ден беше много зле,не искаше да стане от кревата,беше болна...от любов,от мъка...не искаше да вижда никой.Вечерта тя стана и отиде пред тях,на пейката...започна да плаче още по-неутешимо...Какво ли си мислеше Иван сега се чудеше.

Минаха се 2 седмици от заминаването му.През тези 2 седмици си пишеха всеки ден.Беше им много трудно.

Веднъж,в писмото си Мария написа на Иван:
"Скъпи,трябва да разбереш нещо,исках да ти го кажа по телефона,но нямах смелост,за това реших да ти го напиша...
В мен расте плодът на нашата любов.Аз съм бременна.Обичам те!Винаги ще те обичам,каквото и да става с мен."

Това беше писмото на Мария.Иван го прочете и покапаха сълзи от очите му,щеше да става баща.От една страна беше щастлив,от друга не,защото е далеч...Нямаше как,той стегна багажа си и взе първият билет за България.Пътува цели 3 дни.

През тези 3 дни,докато пътуваше се случиха много неща.Мария беше щастлива,че има дете от Иван,но тя беше само на 15 години.Какво щеше да каже майка й за това,а баща й?!Тя не искаше да разбират,чувстваше се ужасно...Оставайки сама вкъщи тя влезна в банята.Заключи вратата.Пусна водата във ваната,когато се напълни тя влезна...и повече не излезна.Заспа във ваната и повече не се събуди...
Когато майка й се прибра се уплаши,защото видя,че я няма.Започна да я вика из къщата.Накрая видя,че вратата на банята е заключена и започна да тропа и да крещи:
-Мария,моля те,отвори вратата,какво ти е?!Добре ли си?
Вратата не се отвори,докато не дойде полиция и я разби.Майката на Мария видя гледката.Нейната рожба беше мъртва.Започна да плаче и да крещи.
Иван пристигна в България,опита се да я потърси и разбра какво е станало...той беше най-нещастния човек!...
Повече не се върна в Америка,остана в България със спомена за 15 годишната Мария,неговата любов и за нероденото им дете...До края на живота си той не спря да я обича!