Не съм чела предните мнения. Но съм изпадала в ситуация, твърде близка до тази на въпросното момиче. И нека ти кажа някои истини...

Да, тя те обича. Не знаем защо обичаме толкова силно, просто е факт.
Но ти си я наранил толкова много. Сам не разбираш колко чувствителна е женската душа, когато е в плен на толкова силни емоции. Дори най-малката грешка е като дълбока резка по нея. Защото тя го чувства така. Не ме питай защо.

Тя не иска да е с теб, защото знае, че пак ще бъде наранена. Освен това всеки път ще си спомня какво се е случвало преди. Тези неща трудно се забравят.
Тя иска да е с теб, защото те обича адски много.
Но просто да обичаш... не е достатъчно. Понякога дори е твърде малко.

Иска да продължи напред. Сигурна съм. Защото забравяйки за теб, ще забрави и за болката. Белезите ще се покрият с прах и няма да ги вижда, няма да й напомнят.

Всички тези твои жестове са страхотни... от чисто идейна гледна точка. Това, което се получава на практика е, че всеки път, когато се появиш, тя е едновременно безумно щастлива, едновременно плаче... И знаеш ли защо плаче? Защото си спомня.

След като казваш, че я обичаш толкова много, поне й дай избор - сама да реши, кое е най-доброто за нея.

Съжалявам, че така ти го казвам. Но ти в момента действаш на принципа "след дъжд - качулка". Всичко е отдавна загубено.