Лично на мен мн ми харесва,доста е тъжно и получително.Героинята прави грешка,съгласява се да живее с това че той я смята за"една от всички...най-маловажната".Тя не осъзнава,че такъв човек не я заслужава и че с такъв човек никога няма да се почувства специална и никога няма да бъде обичана,така както тя обича.Е, разбира го,но едва след 50 години "Нищо не оставих след себе си. Просто съществувах и дните ми ставаха все по-монотонни. Аз бях една от всички...най-маловажната през целия си живот!" ,затова смятам,че всеки трябва да живее пълноценно и да не позволява да го смятат като един от всички,защото всеки човек е различен и необикновен.Героинята на UnaBle_to_LoVe_U го осъзнава след 50 години,а тогава е твърде късно...Затова трябва да живеем за всеки следващ миг и да оценяваме всичко каквото имаме и никога да не се връщаме назад,защото докато гледаме назад може да пропуснем щастието си,което е напред бъдещето.
Още веднаж поздравявам авторката =D>