Въх ми незнам!Объркана съм,ама все пак мисля,че съм влюбена.Само,че не сме заедно.Той ме обича,но аз му казах,че него - НЕ!И той реши,че никога няма да го обичам,щом обичта ми не се е появила отначало.Сега имам силни чувства към него,ама не съм му казвала.Не мисля и да го правя,защото нямаме бъдеще....имаме 7 години разлика,а и той май няма да живее дълго още в този град... но ми е хубаво като съм с него.Кара ме да се усмихвам(което правя изключително рядко) и да се чувствам щастлива.