Преди време имаше 2-3 теми, посветени на театъра..., но вече са история, тъй че, като почитател на това изкуство, реших да сътворя една.
Идеята - всеки(заинтересован) да пуска информация за представления, които е гледал(снимки, актьорски състав, дати...впечатления)
пп:Принципно, моите теми никога не вървят, затова не си и помислям, че с тази ще се случи друго яче и все пак....имам свободен час)
-----------------------------------------------------Летене----------------------------------------------------
Премиера: 28.09.2007
автор: Оля Мухина
режисьор: Десислава Шпатова
художник: Елена Иванова
музикална среда: Петър Дундаков
участват:
*Стела Стоянова
*Христина Караиванова
*Анастасия Лютова
*Симона Костова
*Стоян Младенов
*Антоний Аргиров
*Александър Димов
*Евгени Будинов
Представлението "ЛЕТЕНЕ" излиза на 28-ми септември 2007 година на сцената на Малък градски театър "Зад канала". Текстът на Оля Мухина е документален, създаден по техниката Verbatim, според която творческата група избира определена тема и започва да интервюира реални хора, с цел интервютата да послужат за изработване на текста за спектакъла. Според ортодоксалният Вербатим, по който е създаден този текст, автора няма право да добавя нито дума.
Един спектакъл, “забранен за възрастни” или може би точно за тях...
За всички, на които езикът на младите е неразбираем, тревожен, напрегнат.
На сцената - един съвременен офис, в който всичко е истинско - страховете, усещането за пустош, отчаяния хумор, летенето над нищото...
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Снимки:
следващи дати: 13, 16 октомври
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Постановката казва за отрицателно време(доста е кратка) прекалено много неща...такива, над които продължаваш да мислиш...не само до края на вечерта, а и занапред.Трябва да се гледа, но само от млади хора(на премиерата бяхме заобиколени само от възрастни хора и атмосферата беше...странна(колкото и глупава да е думата)), според мен не е достъпна(за разбиране) от старите поколения.Пиесата ме хвана здраво за гушата и още не ме е пуснала...
^Ех, колко много ми се иска да отида на тази постановка.
От скоро 'проходих' на театър - един месец някъде, и когато има постановка - ходя. Наскоро гледах 'Лоши момичета' и много ми хареса, даже в него играеше Искра Радева.
Жалко е, че в Добрич не се играят постановки често..поне не толкова, колкото в Варна, София.
А пък като отида на театър ме изпълва, а когато пиесата е добра - още повече.
"Отидох в горите, защото исках да живея смислено. Исках да живея задълбочено и да изсмуча целия костен мозък на живота..."
Пиесите които много ми харесват и са ми направили голямо впеатление са "Много шум за нищо" по Шекспир и "Секс, наркотици и рок едн рол"..
Иначе сега имам голям мерак да отида на оперета.
ooo az sym xodila na opera i be6e mn qko!!!! na men mi napravi vpe4atlenie kolko po-bogat e dekora i kostiumite sa mn po-pi6tni
ina4e ot teatralnite postanovki koito sym gledala nai mn me vpe4atlixa "Bylgari ot staro vreme" s neveroqtnata igra na Ruslan Myinov moga da vi kaja 4e be6e straxotno; sy6to taka i "Xy6ove" na Morfov samo pri misylta kolko stroxotno prejivqvane be6e da gledam postanovkata i me pobivat trypki (ot kef :P) drugata postanovka koqto moga i pak i pak da gledam e "DOn Juan" pak na Morfov
ДОН ЖУАН
по Жан-Батист Молиер
Сценична версия и постановка
Александър Морфов
сценография
Александър Орлов, Александър Морфов
костюми Марина Райчинова
НАГРАДИ АСКЕЕР 2007
За най-добър спектакъл
"Дон Жуан" по Молиер, сценична версия и постановка
Александър Морфов
За режисура
Александър Морфов за "Дон Жуан" по Молиер
За поддържаща женска роля
Рени Врангова за Шарлот в спектакъла "Дон Жуан
Участват: Деян Донков, Захари Бахаров, Ана Пападопулу
Теодора Духовникова, Рени Врангова, Жорета Николова
Валентин Ганев, Валери Йорданов, Юлиан Вергов
Пламен Пеев, Руси Чанев, Филип Аврамов, Дарин Ангелов
Деян Ангелов, Слав Бистров, Лидия Инджова, Уляна Чан
Ехх... този Деян Донков.
Едно от най-хубавите неща, които съм гледала беше "Даскал", моноспектакъл на Велко Кънев, просто велико. Даже като се замисля пак бих отишла да го гледам.
А иначе в понеделник съм на "Тестостерон" и евентуално ще изкажа впечатления.
Saatana vittu perkele hate crew!
Все не ми остава време!
Light The Universe
йей :P темата ми върви))
"Хъшове" ми е най-най-най-най-нааааааай.... любимото представление(е, аз съм фенка на Морфовия театър)...утре след курса ще пусна инфо за него)"Дон Жуан" - миии.....като цяло е добре, но имам някои забележчици.....Деян.....за него по-натам...знам само, че обича бейкролс с кетчуп
Пък аз за него знам, че е малко задник и много плейбой.
Saatana vittu perkele hate crew!
голямо дупе(поне на такъв дава вид), "леко" зависим от разни консумативи....и да, много плейбойПървоначално написано от Boot
-------------------------------------Рибарски свади----------------------------------------
по текст на: Карло Голдони
режисьор: проф. Стефан Данаилов
сценография: Елена Иванова, Анна Кирилова и студенти от НБУ
с участието на:
Иван Юруков, Деян Ангелов, Даниел Ангелов,
Евгени Будинов, Свежен Младенов, Цветомира Христова,
Жанет Иванова, Цвятко Ценов, Месуре Сюлейман,
Юлиян Иванов, Анастасия Панайотова, Таня Пашанкова,
Дарин Ангелов, Стела Стоянова
Класът на професор Стефан Данаилов две години по-късно.
Действието се развива през 18 век в Кьоджа, малко градче до Венеция. Основното препитание е риболовът, а целта на жените е да се задомят. В началото на лятото мъжете излизат в открито море и се връщат след няколко месеца.
През това време жените запълват скучното си ежедневие по-малко с ръкоделия и повече с плетене на интриги, до такава степен, че дори една ?печена тиква? придобива образа на ябълката на раздора.
Тези на пръв поглед безобидни задявания стават повод за сериозни кавги между героите и ги разделят на два враждуващи лагера. Стига се дори до съд...
Но всичко завършва, разбира се с хепи енд и няколко сватби.
Зрителите стават свидетели на няколко любовни триъгълника и други геометрични форми.
/адски тъпо резюме..., ама то и пиеската няма (особен) сюжет/
Ето това....ъъъ....представление може да влюби младите в театъра....голяма свежарка е...така де...беше...., но аз(и не само) още се надявам, че ще го върнат в програмата и за този сезон...
Никакви натоварващи мисли...само смях, ама смях ти казвам......, а накрая и караоке....
Актьорите нещо не се разбрали и не фигурира в програмата...все още)
Искам да питам дали някой е ходил на "Ножица трепач", тъй като ми го препоръчаха и искам да отида на 25-ти/във Военния/ да го гледам?
аз съм може би предубедена(не харесвам Армията....и постановките в нея...може би "Куклен дом"...става....."Трамвай желание" не съм го гледала там, нямам смелост, въпреки че само добри отзиви получавам), но според мен не си струва, преееехвалено, но трябва да го видиш, може и да ти харесаПървоначално написано от shadow4e
da nooo... kak da vi kaja da... sladyk e.. osobeno goliq mu zadnik na scenata e adski sexy :P kakto i da e momi4etata malko ili mn si padat po lo6i mom4eta ili pone s takava viziq.. zatova xaresvam i Asen Blate4kiПървоначално написано от Boot
------------------------------------------Охранители----------------------------------------
Автор:Джон Годбър
"Исках да разкажа за една кошмарна нощ в английските дискотеки. Разполагах със скромни средства за четирима актьори и с никакви - за декор. Затова реших, че е по добре да няма такъв.
Написал съм около четиридесет текста и винаги се питам защо започвам още един. Отговорът е прост: искам той да бъде по-добър във всяко отношение." ~Джон Годбър
сценична адаптация и постановка:Съни Сънински
сценография: Петя Стойкова
музика: Стоян Михалев и Виктор
премиера: 27 октомври 2001 г.
участват:
Христо Мутафчиев
Георги Къркеланов
Петър Калчев ( )
Филип Аврамов
Съни Сънински
"Насочен към публика в крехката възраст на тоталното отрицание, спектакълът има определено амбицията да разговаря с нея на един език. Подобна на видеоклип, играта е верният код към накъсаното клипово мислене на тийнейджърите. Музиката е в стил рап - обществения микрофон на аутсайдера. Спектакълът е точното театрално предизвикателство за точната публика."
Мария Касимова
в. "Демокрация"
3 ноември 2001 г."Насладата да играеш, насладата да следваш щедрото си въображение, насладата от хумора като последното, което ни остава, когато обитаваме мръсните задни дворове на претъпканите дискотеки - това ни грабвал. Четиримата актьори имат такова магнетично присъствие ... Тяхната изобретателност и невероятното предметно въображение на режисьора се надпреварват в своите полети. Шоуто е забележително."
Никола Вандов
в. "Култура"
2 ноември 2001 г.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво вълнува мъжете..., какво жените?....Е, много е истинско!
С-Т-Р-А-Х-О-Т-Н-О(и не е само шоу...)
аааа Асен....Асен си е Асен......краси в радиус ...и въпреки че много "разбирачи" го плюят, че бил еднотипен и си карал с една и съща роля всеки път, аз си го харесвам...и белия му потник същоПървоначално написано от sladka_niki
Виж, може би 'щото не съм го наблюдавала извън сцената... и не съм разочарована...
'айде няма да си изливам яда точно сега, но наистина съм силно афектирана от "срещите" си с актьори..., както сами се наричат - боклуци
xaxa sled Xy6ove mi be6e mn zabavmo kogato vzimax avtografi ot Mutaf4iev i Ra4kov golemi sa sladuri osobeno Ra4kov samo 4e nqkyk ve4e se e izgradila edna predstava za mego kato za komedien aktior i kogato s maika mi go gledaxme vyv filma "Buntyt na L"... mi nqkak stranen mi izglejda6e seriozen.. daje strog
Асенчо и той е един смотан, ама айде няма да говоря, че това обсъждане на актьорите извън сцената много разводнява темата и е тъпо.
Saatana vittu perkele hate crew!
*ОТКЛОНЕНИЯ*
автор: Здрава Каменова
режисьор: Калин Ангелов,
сценография и костюми: Теодора Лазарова
музика: Чавдар Асенов
участват:
*Кирил Бояджиев
*Здрава Каменова
*Мария Станчева
*Мартин Герасков
резюме:(не зная как да го нарека, но това е рекламата на пиесата)
Момиче: Искам да съм слаба, да ям, но да не пълнея, искам много мъже да ми звънят по телефона, непрекъснато.
Момче: Искам да претрепя някого и да вляза в затвора, това искам.
Жена: Искам да си седя вкъщи и с никого да не се виждам, искам да умра.
Момиче: Искам да ми вземат интервюта, да давам автографи, по мой образ и подобие да направят кукла Барби и момиченцата да си я купуват и да й сменят дрешките.
Мъж: Искам да живея интензивен живот, искам да скачам с парашут, искам да имам много приятели, с които да се събирам и да играя футбол, искам да изкача всичките върхове над 2000 метра.
Момиче: /към момчето/ Искам да ме потърсиш!Искам ти да дойдеш при мен, искам да ми подариш цветя, да ме поканиш на кино, да ме запознаеш с вашите.Искам да се влюбиш в мен, ама истински.
Момче: Искам да съм як, искам да съм готин и силен. /към момичето/ Искам да не ми говориш глупости, искам да те убия.
Мъж: Искам да... искам да мога да... искам да знам... искам да бъда.Искам нещо да ми се случи!
Жена: Искам да ме откриеш, искам да ме целунеш,
ИСКАМ ЛЮБОВТА ДА МИ СЕ СЛУЧИ!откъс:ПЛАМЕН ПЕТРОВ
В ЗАБЪРЗАНОТО СИ КРАЧЕНЕ по тротоарите попадаш на улица „Раковска” № 127. Отклоняваш движението си и влизаш в сградата на Нов драматичен театър „Сълза и Смях”. От стената те наблюдават четири лица над които виси „със страшна сила” най-новото заглавие на театъра – „ОтклонениЯ”. Купуваш си билет от касата и се настаняваш удобно в залата за да видиш постановката на режисьора Калин Ангелов. И… попадаш в свят, които не е твоя свят, но и теб те има там. Попадаш в паралелната реалност на четирима герои и осъзнаваш, че всички ние, Те, Ти и Аз сме „малко лудички” и това само защото искаме „мама да ни слага оня лигавник на точките”, искаме „да не ни барат за задника, защото това много го мразим”, искаме „да си направим пет пластични операции”. Простичко казано „Искаме нещо да ни се случи”.
Здрава Каменова, Кирил Бояджиев, Мария Станчева и Мартин Герасков са имената, които седят зад четирите сценични образа и провокират всички тези мисли в съзнанието на зрителя – в Твоето съзнание. Опитваш се да отречеш, че ти си като тези герои, и се дистанцираш от тях, казвайки, че си друг и техните лудости не са твоите, но тайничко, с крайчеца на съзнанието си, много добре знаеш, че всички сме такива – дребнави, филмови герои, химици и бездействащи. Всеки от нас си създава собствен филм, който сами продуцираме, и в който винаги играем главната роля. Ние сами пишем сценария, създаваме другите действащи лица – може да не сме ги виждали, но „вече сме ги измислили в детайли”. Очакванията са налице. И точно тогава осъзнаваш, че ОчакваниЯ-та те отклоняват от основната ти цел – да живееш пълноценно. От нас зависи дали ще се поддадем на тази си слабост – да измисляме нещата преди да са ни се случили.
Излизаш от залата и ако не друго, вече знаеш, че „нещо ти се е случило” – вълнуващо, разтърсващо, незабравимо. Вадиш мобилния си телефон и се обаждаш на баба си за да я попиташ: „Ало! Бабо! Как си?”, защото знаеш, че тя има нужда от това. Прибираш се вкъщи и там е твоето семейство, което те очаква и обича, въпреки „излишните ти килограми”. Лягаш си и заспиваш. „Поне сега” вярваш, че си обичан – и това ти стига.
Пиесата „Отклонения” не може да бъде определена като блестяща и незабравима. Не защото няма тези характеристики, а просто защото истинските неща в изкуството, а и в живота, не бива да бъдат категоризирани – те са истински или не. Всичко останало е без значение. В заключение бих казал: Отклони се от ежедневието си и се потопи в света на „ОтклонениЯ” – защото той е твоя свят. Но… от гледна точка на истинското живеене. Приятно потапяне – спокойно няма да се удавите, има екшън герои които ще ви спасят.
за в-к Демокрация днес
снимкиЗдравей, искам да те поканя в моята фантазия! Тъпо ли звучи това с”фантазията”? Задрасквам го ...друго не мога да измисля, пак ще го напиша! Здравей, искам да те поканя в моята фантазия!.... Е, какво, не звучи лошо! Важното е как ще се каже.
Представи си, че съм друга, че не ти се обаждам през час, че не ти пускам съобщения, които измислям с часове като: “Мислиш ли си за мен в три през нощта, защото аз да! ..Послеслов и в два също” или “Открий вътрешната ми красота преди да е станало късно!”.
Представи си, че нямам досадна баба, която ме търси на твоя телефон и ти казва, колко добро дете съм, което ти напомня за това, колко добре съм папкала и съответно за излишните ми килограми. Е, на някои мъже пухкавелките им харесват. Преди два месеца един на улицата ми каза : “Сладур”...или “свиня” едно от двете, беше без зъби, не му се разбираше, но май беше “сладур”. Да, определено, май беше сладур. Представи си, че когато вървиш с мен, хората не се подсмихват и аз не ти обяснявам, че те просто ни се радват.
Представи си, че съм толкова интересна и загадъчна, толкова .., че чак нямам роднини, че не ме е срам да се събличам на плажа по бански, че, мога да танцувам сред много хора, /зазвучава музика, тя почва да танцува/ че в мен са влюбени мъже, с които ти трябва да се биеш по два-три пъти на ден! Ще заякнеш! Представи ли си го?…. Толкова съм мистериозна, че чак не съм българка, говоря на английски, ...не, американски английски ...от преди втората световна война! My name is Zuzu! ...Никога не спя!...Не ходя до тоалетната!... Значи и не ям!...Да, не ям!..Но пия, пия коктейли без да се напивам....и всички
дрехи на света ми стават...Харесвам ли ти?...И аз пея..
влиянието на постановката върху мен
Яката тема пак на задна страница, ама както и да е.
Изгледах "Тестостерон". Много добро, адски много си личи, че жени не се намесват в цялата работа, прекрасен състав, сплотен такъв. И забавно. Кууууултови персонажи и лафове Пак ще ходя
Saatana vittu perkele hate crew!
http://www.testosteronbg.com/Първоначално написано от Boot
Май ще трябва да го посетя и аз)
Нищо не трябва да се отлага, 'щото свалят постановките без да питат...
***ДВАНАЙСТА НОЩ***
по текст на: Уилям Шекспир
превод: Валери Петров
режисьор: проф.Крикор Азарян
сценично движение: Мила Искренова
музика: Румен Цонев
с участието на: Светослав Добрев, Деян Ангелов, Николай Луканов, Николай Иванов, Марин Янев (гост), Вежен Велчовски, Георги Кадурин, Красимир Недев, Стефан Мавродиев, Малин Кръстев, Дарин Ангелов, Огнян Голев
сценография: Даниела Ляхова
костюми: Даниела Ляхова
Братя близнаци актьори играят брат и сестра близнаци.
На сцената е най-прелестната бъркотия, създадена от Шекспир. Защото в "Дванайсета нощ" двусмислието е принцип и на любовта, и на комедията, а животът е гротеска и абсурд.
Режисьорът Крикор Азарян избира гледната точка на големият полски критик и теоретик Ян Кот, който казва: "Вечната безсмислица на битието - това прави от Шекспир наш съвременник".
"Става дума за маскарад. За онази опасна игра, в която човек изоставя собствената си личност и взема друга назаем. За да се представя за това, което не е", казва професорът.
Единият близнак играе Виола, другият Себастиан. Но тъй като Виола се преоблича като Цезарио, мъжът си играе мъж. Но до едно време...
Звездата на Младежкия Малин Кръстев за пореден път показва, че като актьор е класа много по висока от приятните веселби в "Господари на ефира". Тук актьорът трайно се разполага в разкошните рокли и с прелестната перука на красивата и непристъпна Оливия.
"Всеки се прави на някой, който не е. Не е ли познато и близко до нас днес?" - този въпрос ще зададат режисьорът и актьорите на зрителите.
Бъркотията на сцената е пълна:
Оливия обича Цезарио, Цезарио, който всъшност е Виола, обича Княза, но той не се досеща и обича Оливия.
В решаващ момент на сцената излиза шутът Фесте (Стефан Мавродиев) слага точката с най-точното обяснение:
Всичко, което е тъй, е съвсем инак.
Малко по-късно, за да стане Шекспир още по-съвременен, той, с откровеността и мъдростта на истински шут добавя:
"Уплашва ми се окото, като гледам колко изтънчен е станал напоследък този свят от простаци."
снимки:
следващи дати: 19, 31 октомвриРежисьорът в интервю за Ирина Гигова от в. "Новинар":
И в Ренесанса е имало чалга
- Проф. Азарян, едва ли поставяте "Дванайста нощ" само с мъже актьори единствено заради смехотворния ефект, нали?
- Не, нито пък от вярност към традициите на Елизабетинския театър. А защото в "Дванайста нощ" темата е заблудата - поне аз така "чета" пиесата. Недоразумението като класически похват в комедиите на Аристофан например` при Шекспир добива по-дълбок смисъл. По-скоро става въпрос за заблуда. Човек е надарен със сетива да гледа и да вижда, но по-често гледа, без да вижда. Това е заложено у него, не е въпрос на обстоятелства.
- Какво "видяхте" вие при своя четвърти сценичен прочит на пиесата?
- Ето един дребен на пръв поглед факт: за да си намери работа, Виола е принудена да се преструва на мъж, да играе роля. Значи, казано на днешен език, има дискриминация спрямо жените. По инерция се смята, че князът е извисен ренесансов герой - обичал музиката, стиховете. Всъщност, като погледнеш, вкусът му е доста съмнителен - той е пошъл текстописец на ренесансова чалга. И уж е влюбен в графинята, а нито веднъж не отива лично да й предложи сърцето си - що за любов е това? Оливия пък се е оттеглила от светските радости, защото е в траур, а хлътва по първия, който й се представя. И групичката около сър Тоби не са безобидни смешници - те правят така, че Малволио наистина да полудее. Тези и други неща ми дават основание да прочета пиесата като жестока приказка, която започва забавно, но постепенно се "втвърдява".
- Ще открият ли себе си днешните зрители в приказната Илирия?
- Илирия в нашето решение е мултиетническо княжество - мечтата на глобалистите. Там има различни етнически интонации и, бих казал, няма конфликти на религиозна, етническа и политическа основа. Следователно би трябвало да бъде една Аркадия, същински Рай. Всички смятат, че като се решат тези проблеми, нещата ще бъдат наред. Но те продължават да не са, защото онова, което куца, е в самия човек. Конфликтите се пораждат от неспособността на хората да общуват разумно - на базата на рациото и на "виждането".
Тестостерон е яко... Зна4и щом си го гледала, сигурно съм те видяла. Ба4кам в Сатирата.Първоначално написано от Boot
Пу де*а много се дразня, 4е не съм виждала на живо по4ти никой от тоя форум.
Робинята на Quench
Драматичен Театър Пловдив
Мъжка забавачка
от Кристоф Магнусон, режисьор - Емил Бонев
с участието на: Асен Блатечки, Петър Тосков, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов. Със специалното участие на Мая Тодорова
“Мъжка забавачка” от Кристоф Магнусон е съвременна немска комедия. Първата й премиера е през 2003 г. в Бон. Скоро след това пиесата се превръща в култов хит. През ноември 2005 г. е поставена в Берлин. Спектакълът на Драматичен театър –Пловдив е първото й представяне в България. Трима приятели са си обзавели “мъжка стая” в подземен етаж на голям хипермаркет. Там те намират спасение след изморителното съботно петчасово пазаруване с жените си. В своя таен оазис те могат необезпокоявани от никого да се занимават със своите хобита, да се оплакват от жените си и да правят смели планове за бъдещето. Комедийните ситуации, в които попадат, са провокирани от един пожарникар, който иска да закрие тяхното убежище. Разбира се, обсебен от техния свят, той става един от тях. Животът тук и с тях му харесва много повече, отколкото там и с нея. В крайна сметка, както може да се предполага, след голямото мъжко забавление в малката мъжка забавачка силните на вид слаби мъже се завръщат при слабите си на вид силни жени. Щастлив край в името на най-смисления съюз между мъжа и жената – семейството. Добра драматургия! Ярки актьорски изпълнения! 100 минути гарантиран смях! Приятно гледане!
аз лично гледах постановката, уникално забавна комедия, нищо сериозно и обременяващо
"Целувка за лека нощ"
Вчера бях на "Боряна" от Йордан Йовков. Александра Сърчаджиева била много красива на живо бе Много съм доволен от постановката.
За последно бях ходил юни месец на "Преспанските камбани" - Димитър Талев.
На 21 съм на "Да убиеш президент"